Иоанн-вельденьне Шкайстонь Ёнь-куля/ВО/00

From Wikisource
Jump to navigation Jump to search
Iоанн-вельденьне Шкайстънь Ёнь-куля  (1901) , translated by Барсов, Николай Петрович
Васенцекс орфографиясь (ru: Исходная орфография; en: Original orthography)
[ 1 ]

IОАНН-ВЕЛЬДЕНЬНЕ

Шкайстънь Ёнь-куля.



Васеньце Пакш.

1. Первай ульсь Вал, Валськԙ Шкайсъль, Шкайськԙ Валъль.

2. Сон первай кигԙ Шкайсъль.

3. Сонь вельденза сембԙ ушъдъзь улемаснън, а Соньфтемънза улемаснън ущъдыхьнень ёткста мезямътка исьть ушъдуфт.

4. Сонь эсънза ульсь эряма, эрямаськԙ ломатьтнень валдснъль.

5. Валдсь шобдасънга валдъми, шобдатигԙ сон изь сԙську.

6. Шкайть пԙльдԙ кучф ульсь ломань, лемъц Іоанн.

7. Тԙ сась свидѣтелькс азъндъмънза валдть, сембԙ кемельть вельденза.

8. Аф соньцель валдсь, аньцяк кучфъль свидѣтелькс азъндъмънза валдть.

9. Ульсь видԙ валда, конац валдъптсы ԙрь ломаньть, мастър-лангс шачить.

10. Мастърть лангсъль, мастърськԙ улеманц кԙдстънза сԙвезԙ, и ту Сонь ашъзԙ сода.

11. Соньценьнензън ёткс сась, нятка Сонь изезь прима. [ 2 ]

12. Нԙньгԙ, Эсь кельгіензън, лемъзънза кеміензън, нолдазень Шкайти идькс арсемс.

13. Конат аф верста, аф тѣлань кельгъмаста, аф мирьдень кельгъмаста, а Шкайть пԙльдԙ шачсьть.

14. Валськԙ арась тѣлакс, эрԙсь ётксънък, пԙшксԙ пара-максъмада и видедԙ; минь нԙеськь Сонь пара-славанц, кодама пара-славац фкԙ-шачфть Аляста.

15. Іоаннсь Соньнԙ азъндсы свидѣтелькс, сергԙдезь кортай: Тԙ Сякъсь, Конанц мон азъндынԙ, мельган молись моньдедън ингелԙ улеманц кувалма.

16. Пԙшксенц эзда сембԙ минь сԙвеськь парамаксъмать пара-максъмадънга вельфь.

17. Моисейть вельдԙ максфъль закон, Іисус Христозть вельдԙ пара-максъмась видеськԙ лисьсь.

18. Шкайть кивък ашъзԙ нԙй мзярдънга; фкԙ-шачф Цёрась, Алянц віенц эса ащись, сԙ нԙйфтезԙ.

19. Вага азъндъмац Іоаннть, мзярда Іудейхьнԙ кучезь Іерусалимста Левиттнень марта поптнень кизефтемънза: тон кіят?

20. Сон азсь, азъзԙ видеста: аф мон Христозсь.

21. Кизефтезь сонь: мезямат ина? Ильят? сон мԙрьгсь: аяф. Пророкат? сон пшкԙдьсь: аш.

22. Мԙрьгсьть теенза: кіят ина тон? азъндъзатԙдԙзь минь кучинекеньди: кода мԙрьгат тон эсь лангат?

23. Сон мԙрьгсь: мон шава-вастува серить вайгԙлецан: петесьть Шкайть кинц, кода азсь ингели-содай (пророк) Исаіясь. (Ис. 40, 3.).

24. Нԙ кучфтнԙ Фарисейхьнень ёткстълъть.

25. Синь кизефтезь сонь: кода ина тон кстиндат (лемдят), Христосфтԙрят, Иліяфтԙрят, ингели-содай-фтԙрят (пророкфтԙрят)?

26. Іоаннсь пшкԙдьсь теест: мон кстиндан ведса; [ 3 ]а ётксънънт ащи, Конанц тинь аф содасасьть.

27. Тԙ мельган молись, моньдедън ингелԙ шкатъдьфськԙ самай Сԙ, Конанц кемԙ-шнанцка юкссемс аф яраштан.

28. Нят Вифаварасъльть, Іорданть търваса, коса Іоаннсь кстиндась (лемнесь).

29. Омбъцԙ шинԙ Іоаннсь нԙйсы теенза моли Іисузть и кортай: вага Шкаень веръзсь, Конац сԙвсы Эсь лангъзънза мастър-лангстътьнень грѣхснън.

30. Тԙ, Конанц ланга мԙрьгень мон: мельган моли ломаньсь моньдедън ингелԙ арась моньдедън ингелԙ улеманц кувалма.

31. Сон ашель содаф тейнԙ; аньцак мон сань кстиндама ведьть марта, нԙювъза Сон Израильти.

32. Свидѣтелькс кортазь, Іоаннсь мԙрьгсь: мон нԙинԙ менельть лангста Духть валгъманц, прьмечень кодямъста, лоткаманцка Сонь вельксъзънза.

33. Сон ашъль тейнԙ содаф, аньцак кучіезԙ кстиндамс ведьть марта азсь тейнԙ: Конанц лангс нԙйсак валгъмда да лоткамда Духть, Сԙ ули Святой Духть віенц марта кстиндай.

34. Мон ва нԙинԙ и азъндынԙ: Сԙ Шкайть Цёрац.

35. Омбъцԙ шинԙ тага ащесь Іоаннсь кафта тонафніензън марта.

36. Нԙезь Іисузть молемдԙ, сон мԙрьгсь: вага Шкаень веръзсь.

37. Нԙ валънзън марямдъст мелԙ кафцькԙ тонафніенза тусьть Іисузть мельгԙ.

38. Шарфтъзь Іисузсь, нԙемстъст мельганза молемдԙ, кортай теест: мезема теенньть эряви? Синь пшкԙдьсть: Равви! (минь кԙльсънък: тонафты!) коса эрят?

39. Кортай теест: аряда, нԙйсасьть. Синь мольсть, нԙезьгԙ эряма-вастънц Сонь, сԙ шинԙ ащельтькԙ [ 4 ]пԙлънза. Эста кеменьцекс цястъшкаль.

40. Кафта кулихьнень Іоаннста Іисузть ланга мельганза молихьненьгԙ ёткста фкԙсь Андреель, Петрань Симонть брадъц.

41. Тԙ первай музԙ эсь брадънц Симонть, кортай теенза: минь муськь Мессіять, эсь ладсънък: Христозть.

42. И вԙтезԙ сонь Іисузти. Іисузсь, варьжакстъзь лангъзънза, азсь: тон Симон, Іонънь цёрась, мԙрьгеньдювъзат: Кифа, мезямъсь содафты: кевь (Петр).

43. Омбъцԙ шинԙ Іисузсь, мԙльшазь Галилеяв молеманц, музԙ Филипънь и кортай теенза: арԙ мельган.

44. Тԙ Филипсь Вифсаидайрԙль, фкԙ ошъньнель Андрейть Петратькԙ марта.

45. Филипсь, Нафанаилънь мумста, кортай теенза: минь муськь Сԙньнԙ, Конанц сёрмадъзь Моисейсь сёрманзън эса (законсънза) ингели-содайхьтькԙ (пророктка). (Сон) Іисус, Іосифънь цёрась, Назаретэрԙй.

46. Нафанаилсь пшкԙдьсь каршъзънза: Назаретста лисеви-ъли мезеньгԙ пара? Филипсь кортай теенза: арт да ванк.

47. Іисузсь, нԙезь Соньцьтеенза молемдԙ Нафанаилть, кортай ланганза: вага ни видԙ Израилень алԙсь, кԙльгетьнемафтъма ломаньсь.

48. Нафанаилсь кортай Теенза: кода Тон содасамак? Іисузсь азсь теенза: Филипть кԙдста терьдемдензът ингелԙ смоковницԙ ала ащемдет Мон нԙихьтень.

49. Нафанаилсь пшкԙдьсь Теенза кортазь: Равви! Тон Шкайть Цёрацат, Тон Израильтнень Оцьазърснат.

50. Іисузсь пшкԙдьсь теенза: тон кемсамак азьманксън теть: Мон нԙихьтень смоковницԙть алда; тяда лама нԙят.

51. Эзк кортай теенза: видеста, видеста азъндан теенньть: тԙниста нԙеви теенньть менельсь паньжада, [ 5 ]Шкайть Ангелънзънга куцемдԙ валгъмда Ломанень Цёрать вельксса.


Омбъце Пакш.

1. Колмъцԙ шинԙ свадьбаль Галилейскай ошса Кана лемса, тосъль Іисузть тԙряцка.

2. Іисузськԙ терьдфель эза Эсь тонафніензън марта.

3. Винань маштъма пингста Іисузть тԙряц кортай Теенза: синь аш винасна.

4. Іисузсь пшкԙдьсь теенза: мезяма теть Моньстън? ашъзԙ сак неньгԙ Монь пингезԙ.

5. Сонь тԙряц мԙрьгсь урԙтьненьди: мезямъс кошардтԙдԙзь Сон, тіесьть.

6. Эзк улельть кафтънь али колмънь ведаркань тԙльгъмшкат кота кевень ведень-каннемада (корьцягада), Іудейхнень ԙшелема-абуцяснън эрявиксъкс ащельть нят.

7. Кортай Іисузсь урԙтьненьди: пԙшкедіеньнть нԙньнԙ ведьтԙ. Синь эста кигԙ пԙшкедезь пряда.

8. Тоса мԙрьги теест: тԙни амълдаеньнть и кандыеньнть торънь-кандыти. Синь кандъзь.

9. Кодак торънь-кандысь варьжазԙ винакс арафтф ведьть (сон афъльцԙ сода, костъньнель кандф винась, содалезь аньцяк амълдай урԙтьнԙ), эста кигԙ серьгԙдезԙ торънь-кандысь ърьвԙԙйть.

10. Кортай теенза: ԙрь ломань первай явъндсы цебԙрь винать, сатъмшка симемдԙ мелԙ ина сяда кальдявть; эрь ва тон ванфтыть цебԙрь винацень мԙнь тԙ пингс.

11. Станԙ ушъдъзень Іисузсь оцю-тевънзън [ 6 ]Галилейскай ошса Кана лемса, станяк нԙйфтезԙ Эсь оцю пара-славанцка; эста Сонь кемезь тонафніензънга.

12. Тяда мелԙ Сон Капернауму сувась Соньць тԙрянц марта, брадънзънга тонафніензън марта; аф лама шить ащельтькԙ тозк.

13. Іудейхьнень оцю-шиснън маладкшнемга сувась Іисузсь Іерусалиму.

14. Эса мусь церькавста бъкань, учань, прьмечень мишеньдихьть, ярмакънь полафнихьтькԙ озадът.

15. Тись Сон пиксънь ԙрьтема и сембень панезень церькавста учанекь, бъканекь; ярмакънь полафнихьнень паръснъц пԙԙрьдезень, шъраснънга веляфнезень.

16. А прьмечень мишеньдихьненьди мԙрьгсь: нԙньнԙ сԙвіеньнть тяста, тԙсьть и арафнԙ Монь Алԙзень кудънц мишеньдема-кудкс.

17. Нԙнь пингста Сонь тонафніензън мԙлезъст лԙдьсь Валда-Сёрмать (Писаніԙть) валъц: кунелямазԙ кудцень инкса сивъндсамань монь (Псал. 68, 10).

18. Эста Іудейхьнԙ пшкԙдьсть и мԙрьгсьть теенза: кодама оцю-тевь (чуда) вельдԙ Тон миньдейнекь нԙйфтсак сяшка волԙцень станԙ тіеньдемс?

19. Іисузсь пшкԙдьсь каршъзъст: срафтъсьть тԙ церькавть, колма шиста кигԙ Мон меки петсан сонь.

20. Тԙнь карша Іудейхьнԙ мԙрьгсьть: тԙ церькавсь ниленьгемень котува кизъста строявсь, а Тон колма шиста петсак?

21. Сон эрь азъндъзԙ Эсь тѣлань церькавть.

22. Къда Сон живългъдсь кулъмда мелԙ, эста лԙдьсь мԙлезъст Сонь тонафніензън тԙ азъндъмац; сяс кемезь синь Валда-Сёрматькԙ, валтькԙ, конанц азъзԙ Іисузсь.

23. Іерусалимса улемстънза Оцю-Ши празьнекьть ёткува ламънест кемезь Сонь лемънц нԙемаснън кувалма [ 7 ]оцю-тефьнень, конань Сон тіеньдезень.

24. Соньць эрь Іисузсь аф пԙкь макссель прԙ теест, сембень содамга.

25. Теенза изь эряв ломань ланга азъндъмась, стадънга содаль Сон ломаньть потмънц.


Колмъце Пакш.

1. Фарисейхьнень ёткса ломанель, Іудейхьнень оцюнясна, лемъц Никодим.

2. Сԙ сась Іисузти веть, мԙрьгсь Теенза: Равви! содасаськь минь Шкайста саф Тонафтыят, кивък, ватт, аф машты сяшка оцю-тевень тіемԙ, кодапт тіеньдсайть Тон, улефтԙрԙй мартънза Шкайсь.

3. Іисузсь пшкԙдьсь каршъзънза: видеста, видеста кортан теть: конац оду шачефтԙрԙй, сԙ аф ярашты Шкайть оцьазър-шинц нԙеманцты.

4. Кортай Теенза Никодимсь: кода сиредень-пԙльть ломаньсь оду шачи? Шли омбъцедԙ сувай сон эсь тԙрянц потмъс шачеманкса?

5. Іисузсь азсь: видеста, видеста кортан теть: конац шачефтԙрԙй ведста Духстънга, сԙ аф пчкԙй Шкайть оцьазър-шинцты (царствати).

6. Тѣлань шачф стамка тѣла; Духста шачф ули дух.

7. Тят диваднда мԙрьгъмазень лангс: ушардтада оду шачемс.

8. Духсь якай, кува мԙлец, вайгԙленцка марясак, аньцяк аф шарькъдсак, коста лиси, ков туй: станяк уленьди ԙрь шачфень марта Духста.

9. Никодимсь мԙрьгсь Теенза тԙнь лангс: кода тԙнь улемшкац арай?

[ 8 ]10. Іисузсь тԙнь каршъс мԙрьгсь теенза: тон Израильтнень тонафтыснат, шли тԙньгԙ аф содсак?

11. Видеста, видеста кортан теть: минь содафънькень азъндсаськь, нԙйфенькень нԙйфнесаськь; а тинь минь нԙйфнеманекень аердфтада (аф примасасьть).

12. Кемефтԙрясасьть, тееньнть азъндъмазень мастър-лангсъть ланга, кода кемсасьть, азъндъньдԙрясайнԙ менель-лангсътьнень?

13. Менельть лангс кивък изь куценьдԙ менельста валгф, тозк эрԙй, Ломанень Цёрада башка.

14. Кода Моисейсь шава-вастса кепсезԙ куйть, станяк ушарды Ломанень Цёраськԙ кепедьфь улемс,

15. Конацка кемиденза Сонь тяза юма, а эряза пингень-пингс.

16. Шкайсь тяшкава кельгезень мастър-лангстътьненьнԙ, мԙнь максъзԙ Соньцень фкԙ-шачф Цёранц, аньцяк кеміец Сонь тяза юма, а эряза пингень-пингс.

17. Аф мастър-лангстътьнень судямс кучезԙ Шкайсь Эсь Цёранц, а мастър-лангстътьнԙ ванувъст вельденза.

18. Сонь кеміец аф ули судяф, ԙрь аф-кеміец судяф ни аф-кемъманц кԙдста Шкайть фкԙ-шачф Цёранц лемъзънза.

19. Тԙ судямась ащи валдть мастърть лангс самасънза; аньцяк ломатьтнень мԙлезъст тусь шобдась валдта пԙкь кальдяв тевснън кувалма.

20. Ԙрь кальдявънь тіись аф кельгсы валдть, афьлԙ моли пԙлънза, тяст нԙюфт тевънзън кальдявшиснън марта.

21. Видеста зрԙйсь моли валдть пԙли, содавикс араст тевънза Шкайть кувалма тійфснън марта.

22. Тяда мелԙ сась Іисузсь Эсь тонафніензън марта Іудейхьнень мастъръзъст, эрԙсь тозк мартъст и кстиндась (ломатьть).

23. Іоаннськԙ кстиндась (ломатьть) Еннонса [ 9 ]Салимать перьфка, тоса, нԙйсак, ламъль ведьтԙ; эза сашъндсьть, прятка кстиндафнесьть.

24. Іоаннсь неньгԙ апак пԙкстакъль эста шобда-кудс (тюрьмас).

25. Нԙнь ёткува спорязюсьть Іоаннть тонафніенза Іудейхьнень марта ԙшелема-абуцяснън кувалма.

26. Сасьть Іоаннть пԙли, азсьть теенза: Равви! Сԙ, Конац мартът Іорданть вакссъль, Конанц тон азъндыть, ва, Сонга кстиндай, сембԙ молихьтькԙ пԙлънза.

27. Іоаннсь пшкԙдьсь: ломань аф сԙви эсь лангъзънза мезевък, улефтԙрԙй максф теенза менельста.

28. Тинь тиньць свидѣтелькс валъзень азъндыензътада: аф мон Христозсь, мон аньцяк кучфан ингеленза.

29. Конанц ули ладяф ървԙньди стирь, сԙ ърьвԙԙйсь; ърьвԙԙйть ялгац, (вакссънза) ащемста шарькъдемстънзънга кенԙрьдезь кенԙрьдькшни ърьвԙԙйть вайгԙленц марямань марта. Тԙни прядусь монь стама кенԙрьдемазԙ.

30. Сон эряви оцювългъдъмс, мон ёлмалгадъмс.

31. Вԙрьдԙ сашъндысь сембедԙ оцю; мастърть лангса эрԙйсь сяка мастър-лангсъньнекс ащи кортайгԙ; вԙрьдԙ сайсь сембедԙ оцюсь.

32. Сон някнень азъндсынԙ, мезямът нԙезень, марԙзень; аньцяк кивък аф примасы Сонь азъндъманц.

33. Азъндъманц примаец Шкайть виденц нԙйфтіец.

34. Шкайть кучфъц Шкайть валънзън кортасынԙ; аф ункстазьнԙ Шкайсь макссесы Духънц.

35. Алԙсь кельгсы Цёранц, сембень максъзеньгԙ Сонь кԙдезънза.

36. Цёрать кеміец пингень-пингс эрԙй; Цёрать аф-кеміец аф нԙйсы эрямать, сонь лангсънза Шкайть кԙжец эрԙй. [ 10 ]

Нилеце Пакш.

1. Мзярда Іисузсь содазԙ Фарисейхьненьди кулԙнь пачкъдемать, мес пԙлонза прԙ кстиндафтыда: Іоаннда лама сашъндыхьть,

2. (Соньць Іисузсь афълԙ и кԙрьмедькшнԙ кстиндама-тевьти, сԙ тевьть тіеньделезь тонафніензън),

3. Эста Сон Іудеять кадъзԙ, мърдась меки Галилеяв.

4. Тоста киц Сонь ёталь Самаріява.

5. Станяк Сон пачкъди Самаріянь ошти Сихарь лемса, сԙ модать ваксса, конанц Іаковсь максъзԙ эсь цёранцты Іосифти.

6. Тозк улель Іаковть ԙшіецка. Іисузсь, (тов) молемстънза сизефь, озась ԙшить лангс. Эста котъцекс цястъшкадъль.

7. Сԙ пингста сай ведс Самарія-ава. Іисузсь кортай теенза: симдемака Монь.

8. (Сԙ еткува тонафніензън ошсъльть, ярцамадԙль рамсельть).

9. Самарія-авась кортай Теенза: кода Тон, Іудеят, симдьфтят прԙ монь кԙдстън, Самарія-авань кԙдста? Ватт, Іудейхьнԙ аф нежедькшнихьть Самаріԙряйхьнень ваксс.

10. Тԙнь лангс Іисузсь пшкԙдьсь: соданьдԙрԙлить Шкайть казьненц кортайтькԙ теть: симдемак, — тоньць энԙльделеть Соньдеенза, и Сон симделеньзеть зрямань ведьтԙ.

11. Авась кортай Теенза: Тонь аш мезԙ марта амълдамска, ԙшиськԙ кърка; коста ина сԙвсак Тон эрямань ведьцень?

[ 11 ]12. Шли Тон Іаковть алԙнекень эздънга оцюват, конац шувъзԙ тԙ ԙшить, сименьдськԙ ведьтенза идьнекь, шуватанекь?

13. Іисузсь пшкԙдьсь теенза: тԙ ведьтԙ симить потмъц оду шԙелгъды;

14. Моньстън максф ведьтԙ кивък сименьдԙрԙй, сԙнь потмъц аф шԙелгъды мзярдънга; максф ведезԙ потмъсънза арай пингень-пингсънь зрямать пԙли шуди шудерьксъкс.

15. Авась кортай Теенза: Азърай! тукка тейнԙ стама ведьцень, тяза шԙелгъда монь потмъзԙ, тязан сашънда сей ведска.

16. Кортай теенза Іисузсь: арт, терьдкь эсь мирьдцень да сак сей.

17. Авась пшкԙдьсь: монь аш мирдезԙ. Іисузсь кортай теенза: азфцԙ видԙ: аш мирьдцԙ:

18. Тонь, ватт, ветенестъльть синь, сԙвък, конац тԙни эрԙй мартът, аф мирьдцԙ; сԙнь пԙльдԙ тон видеста азъть.

19. Кортай Теенза авась: Азърай! нԙйса, Тон ингели-содайат (пророкат).

20. Минь атԙтьнԙ озъндъльть ва тԙ пандть пряса; тинь эрь Іерусалимса озъндъма-вастть азъндсасьть.

21. Іисузсь кортай теенза: кемъмак Монь, сай пингԙ, аф тԙ пандть пряс куцихьть, аф Іерусалиму молихьть сюкуняманкса Алԙнекеньди.

22. Тинь озъндтада эсь аф-содавіеньнтеньди; минь озъндтама эсь содавіенькеньди: Іудейхьнень ёткса, ватт, ломатьтнень ванъмасна.

23. Сай эрь пингԙ, саськԙ ни сон, цебԙрь озъндыхьнԙ кармайхьть озъндъма Алԙнекеньди ваймъсъст да видесъст; стапт на озъндыхьть Алԙнекԙ вешендсыньгԙ Эсьтеенза.

[ 12 ]24. Шкайсь въдь дух; озъндъмска Теенза эряви вайменекень марта и виденекень марта.

25. Кортай Теенза авась: содсан, ва сай Мессіясь, сяка вал, Христозсь; Сԙ самък сембень миньдейнекь азъндсынԙ.

26. Кортай теенза Іисузсь: Сԙ Мон, мартът кортайсь.

27. Тԙ ёткува сасьть Сонь тонафніенза дивадндазюсьтькԙ авать марта кортаманц кувалма; секԙ лангс конацка ашъзԙ пшкԙдьть: мезяма Теть зряви кԙдстънза? али мезямънь кувалма кортать мартънза?

28. Эста кадъзь тозк эсь ведень-кандъманц, авась тусь ошу ломатьтненьди кортама:

29. Аряда, ванъсьть ломаньть, конац педԙ пес азъндъзень монь тійфенень: аф Сон-ъли Христозсь?

30. Синь ошста лисемък мольсть пԙлънза.

31. Тԙ ёткува Сонь тонафніензън кортайхьть Теенза: Равви! ярцак.

32. Сон пшкԙдьсь теест: Монь ули ярцама-пԙль, кодама тееньнть аф содави.

33. Сяс тонафніензън кортальть эсь ёткуваст: шли ки-ки кандъзԙ Теенза ярцама-пԙльть?

34. Кортай теест Іисузсь: Монь кучіезень мԙрьгъманц пԙшкедемац, Сонь тевънцка прядъмац — вага Монь ярцама-пԙльсь.

35. Аф кортатада-ли тинь: нилԙ ковда мелԙ сай нумась? Мон эрь кортан тееньнть: ванфтыеньнть эсь сельменьнтень нԙемс видефьнень, конат акшъмсьть мԙкь нумс кенеремшкава.

36. Нуйсь сԙви питьнԙ кочкайгԙ кенерьфь пингень-пингсънь эряманцты; сԙнь кувалма видись нуйть марта кармайхьть кенԙрьдкшнемԙ марса.

37. Тԙнь кувалма ладс сави кортамась: фкԙсь видись, омбъцесь нуйсь.

[ 13 ]38. Мон кучедԙзь нумс сԙньнԙ, мезямънь лангса тинь ашъдԙ трудя; илят трудԙсьть, а тинь трудяфснън лангс садԙ.

39. Лама сԙ ошънь Самаріԙрԙйдԙ кемезь Сонь сԙ авать кортаманц коряс сԙ ланга, кода (Христозсь) азъндъзень авати сембень, месьть сон тіеньдкшнесь.

40. Сяс Самаріԙрԙйхьнԙ, Теенза пачкъдемък, энԙльдезь Сонь, ащель пԙлъст; Сон ащеськԙ тоса кафта шить.

41. Эста сядънга лама тага кемезь Сонь Эсь ни валънц кувалма.

42. Сԙ авати кортасьть: аф тонь валдът ни кемсаськь, миньцькԙ ни марԙськь и содаськь: аньцяк Сон улема мастър-лангстътьнень Ванысна Христозсь.

43. Кафта шидԙ мелԙ Сон лисьсь тоста и кирьдезԙ кинц Галилеяв.

44. Соньць Іисузсь азъндъзԙ: аф шнакшнесазь ингели-содайть эсь шачема-ширесънза.

45. Кодак Сон пачкъдьсь Галилеяти, Галилеԙрԙйхьнԙ эста кигԙ нолдазь Сонь нԙемаснън кувалма сембень, мезямът тійфтельть кԙдстънза Іерусалимса празьнекьть ёткува, — синьгԙ якасьть эста празьнекьти.

46. Станяк Іисузсь сувась тага Галилеянь Канав, коса ведьть шарфтъзԙ винакс. Эса кати-кодама оцьазър-ингелень баяр ульсь, конанц сԙрԙдьсь цёрац Капернаум ошса.

47. Сԙ марԙзь Іисузть Іудеяста Галилеяв саманц, сась Соньдеенза, энԙльдезьгԙ терьнезԙ Сонь самс пԙлънза цёранц пчкафтъманкса, конанц мԙлецъль кулъмс.

48. Іисузсь азсь теенза: нԙефтԙрясасьть оцюсодафкстъмать да оцю-тевьть, тинь аш кемъмшканьнтԙ.

49. Баярсь кортай Теенза: Азърай! адя ина, мзярс изь кула монь цёразԙ.

[ 14 ]50. Кортай теенза Іисузсь: арт, цёрацԙ тонь шумбра. Сон, кемезь Іисузть азф теенза валънц, тусь.

51. Васедемстънза кить лангса урянзън, мԙрьгсьть теенза: шумбра ни цёрацԙ.

52. Сон кизефтезень: мзяръцекс цястста тёждялгадсь сԙрԙдемац? Азсьть теенза: исяк сисемцԙ цястшкада урмац сонь кадъзԙ.

53. Сԙнь кувалма аляц содазԙ эсь цёранц пчкаманц сяка цястса, конаста Іисузсь азсь теенза: цёрацԙ шумбра. Эста кемсь сон сембԙ эсь ломанензън марта.

54. Тԙ омбъцԙ вага оцю-тевьсь тійфь Іисузть кԙдста мърдамдънза мелԙ Іудеяста Галилеяти.


Ветеце Пакш.

1. Нԙнь эзда мелԙ Іудейхьнень празьнекснъль, сась Іисузсь Іерусалимти.

2. Ули Іерусалимть эса Учань-ортать ваксса ԙшелема-васта, лемъц Еврейскайкс Вифезда *)[1], сонь ветԙ вельтяф якамадънзъль.

3. Эсъст ащесьть ламънест сԙрԙдихьть, сокърт, шамърт, осалт, сембԙ нят учендълезь ведьть тустългъдъманц.

4. Весьть-весьть ведень тустългънтъманкса валгъндсь ԙшелема-вастти Шкаень Ангелсь; тяда мелԙ первай ведьти сувсесь пичксель, кодама урмаса сон афъль сԙрԙдькшнԙ.

5. Тоса ульсь колмагемень кафксува киза сԙрԙди ломань.

[ 15 ]6. Сԙнь нԙемста, кунардънь сԙрԙдеманцка содамста, Іисузсь кортай теенза: кельгсак-ли пчкамацень?

7. Сԙрԙдись пшкԙдьсь: кельгсан, Азърай! аньцяк аф муян ломань, конац навалемань ведьти тустългъдъманц пингста; а моленьдԙрян эза моньць сԙ ёткува, илԙсь валги ни ингельден.

8. Теенза мԙрьги Іисузсь: стяк, сԙвькь эсь ацамцень и якак.

9. Сон эста кигԙ пчкԙсь, сԙвезԙ эсь ацамънц и тусь. Тԙ улель ёткшинԙ.

10. Сяс Іудейхьнԙ кортасьть пчкафтфти: тԙчи ёткши, аф сави теть сԙвъмс ацамцԙ.

11. Сон пшкԙдьсь теест: монь пчкафтыезԙ мԙрьгсь теть: стяк, сԙвькь эсь ацамцень и якак.

12. Синь кизефтезь сонь: ки сԙ ломаньсь, мԙргись теть: стяк, сԙвькь эсь ацамцень и якак.

13. Пчкафтфсь афъльцԙ сода Сонь: Іисузсь шовърьсь ломатьтнень марта, конат ульсть сԙ вастса.

14. Сямъльдԙ Іисузсь, васедезь сонь церькавса, мԙрьгсь теенза: тԙни ва тон пчкԙть, тят грѣшиднда ина, тяза арав теть мезеньгԙ сяда кальдяв.

15. Сԙ ломаньсь мольсь Іудейхьненьди, сіяк азъзԙ теест эсь пчкафтыенц Іисузть.

16. Сԙнь инкса кԙжіԙсьть Іисузть лангс, нальна вешезь Сонь шавъманц ёткшинԙ стама тевень тіеманкса.

17. А Іисузсь кортнесь теест: тьнярс Алԙзԙ Монь тіеньди, Монга тіеньдян.

18. Сядънга пԙкь Іудейхьнԙ кармасьть вешемс шавъмънза аф аньцяк ёткшить коламанц инкса, а и Шкайтькԙ Эстеенза Алякс путъманц инксънга, пъцԙ Шкайть марта Эсь прянц фтиптъманкса.

19. Эста Іисузсь мԙрьгсь теест: видеста, видеста кортан тееньнть: Цёрась Эсь пԙльденза мезямътка аф [ 16 ]тіеньди, нԙефтԙрясы Эсь Алянц тіеньдемста; Цёрась сякънь тіендсынԙ, мезямътьнень тіендсынԙ Аляц.

20. Цёрать кельгсы Аляц, сембень, мезямът тіеньди Соньць, нԙйфнесынԙ Теенза; Сон сядънга оцю тевьть Теенза нԙйфтсы, мԙкь тинь дивадндатада.

21. Кода Аляц живългъфни кулъстънга стяфни Цёраськԙ живългъфтсы, кинь мԙлец.

22. Аляц афълԙ судендасы киньгԙ, а сембԙ судендаманц максъзԙ Цёранцты, сембԙ лувъзазь Цёранц, кода Алянц лувсазь.

23. Цёрать аф-лувіец аф лувсы кучіенцка, Алянц.

24. Видеста, видеста кортан тееньнть: Монь валъзень кулцъндыец, кучіезеньгԙ Монь кеміец эрԙй пингень-пингс, сԙ судендамска аф сави: сон кула-шинц пԙльдԙ ётась эряма-шинцты.

25. Видеста, видеста кортан тееньнть: сай пингԙ, саськԙ ни сон, кула-шисътьнԙ марясазь вайгԙленц Шкайть Цёранц, тага живългьдыхьть сԙнь марямста.

26. Кода Аляц кирьди Эсь эсънза эряма, станяк Цёранцтыгԙ макссь Эсь эсънза эрямань кирьдемать.

27. Макссь Теенза волԙ судендамска Сонь Ломанень-Цёра-шинц кувалма.

28. Тяда диваднда сԙнь лангса: шашты пингсь, конанц эста сембԙ калмъса ащихьнԙ марясазь Шкайть Цёранц вайгԙленц.

29. Цебԙрень тіихьнԙ лисихьть тона-шинь эрямазъст, кальдявънь тіихьнԙ тона-шинь сюдуф-шизъст.

30. Эсь эсьстън Мон мезевък аф тіеньдян. Кульфезень коряс судендаса, судендамаськԙ Монь видԙ: аф Эсь мԙлезень вешендсан, а мԙленц Монь кучіезень, Алԙзень.

31. Моньць Эсь прԙзень азъндъньдԙрясан, аф видԙ азъндъмазԙ.

32. Монь ули илԙ азъндыезԙ; Мон содаса, видԙ [ 17 ]сԙ азъндъмась, конанц марта Сон азъндсамань Монь.

33. Тинь кучседԙ Іоаннти, сԙвък видеть азъзԙ.

34. Мон аф ломаньста Эсь прԙнь азъндфтъмать вешан, аньцяк нԙнь кортасайнԙ тинь ванъманксънънт.

35. Сон палы, валдънты штатолъль; а тинь мԙленьнтель аф ламняс кенԙрьдемс сонь валдъмстънза.

36. Монь Іоаннда ладс азъндсамазь нԙ тефьтнԙ, конань прядъмаснън максъзень Тейнԙ Алԙзԙ, нятка Монь кԙдстън тіеньдюфтнԙ нԙйфцамазь: Алԙзень пԙльдԙ кучфан.

37. Соньць Алԙзевък, Конац кучъмань Монь, азъмань, тинь аньцяк аф вайгԙленц Сонь мзярдънга марԙсьть, аф шаманц нԙесьть.

38. Афълԙ кирьдсасьть прясънънт валънцка аф кемъманьнтень кувалма Сԙнь, Конанц Сон кучъзԙ.

39. Ётаеньнть Валда-Сёрматьнень, конатнень кувалма мԙленьнтԙ пачкъдемс пингень-пингсънь эрямати, нятка Монь азъндсамазь.

40. Тинь аш мԙленьнтԙ самс Моньдинԙ эряманкса.

41. Мон аф шнафнесан прԙзень ломатьтнень кԙдста.

42. Мон содатԙдԙзь, тинь аш мԙленьнтԙ Шкайть кельгъмънза.

43. Мон сань Эсь Алеԙзень лемса, афълԙ примасамасьть; саньдԙрԙй илԙ эсь лемсънза, сԙнь примасасьть.

44. Кода тинь кемуфтада шнафненьдԙрясасьть прԙньнтень фкԙ фкԙнь кԙдста, туфтԙрясасьть мԙлезънънт Шкайть кԙдста шнафтъмать?

45. Тяда думаднда, мес Мон судендатԙдԙзь Алԙзень пингста: ули ни судендаеньнтԙ, Моисейсь, конанц лангс кемъкстасасть эсь надіяманьнтень.

[ 18 ]46. Ва кеменьдԙрԙлесьть Моисейть, кемелемасьть Моньгԙ: сон Монь ланган сёрмадсь.

47. Кемефтԙрясаеньнть сонь сёрмадфънзън, кода кемсаеньнть Монь валънень.

  1. *) Эсь кяльсънък: ужяльдемань куд.


Котъце Пакш.

1. Тяда мелԙ тусь Іисузсь Галилейскԙй морԙть омба бокъзънза, Тиверіадть перьфънцты.

2. Сонь мельганза мольсь лама народ нԙемаснън кувалма нԙ оцю-тевънзън, конань Сон тіеньдезень сԙрԙдихьнень лангса.

3. Іисузсь куцьсь панда-пряс тозк ащеськԙ тонафніензъц марта.

4. Маладъкшнеськԙ Оцю-Ши, Іудейхьнень празьнексна.

5. Іисузсь, сельмънзън варьжафтъзень и, нԙезь пԙлънза моли лама народ, кортай Филипти: коста рамавъльт кшить нԙнь андъмшкаст?

6. Кортаськԙ станԙ снарфтъманксънза: Соньць содальцԙ, мезяма мԙлецъль тіемс.

7. Филипсь пшкԙдьсь Теенза: синьдеест кафта сядт динаріяда рамаф кшитьнԙ аф сатфневихьть, явъндъньдԙрямат ԙрь ломаньгԙ къш аф ламнԙнь.

8. Фкԙ тонафніензън эзда, Андрейсь, Симон-Петрать брадъц кортай Теенза:

9. Фкԙ цёръшкԙнь улихьть тяса ветԙ чужънь кшинза кафта пидеф калнянзънга; аньцяк нят сяшка народти мезяма?

10. Іисузсь мԙрьгсь: озафтыеньнть синь. Сԙ вастськԙ пԙкь тишувъль. Тозк озасьтькԙ ветԙ тёжԙньшка ломаньдԙ.

11. Іисузсь сԙвезень нԙ кшитьнень, озъндъмък [ 19 ]явъндъзень тонафніензънды, тонафніензън озадътьненьди, станяк калтненьгԙ, конанцты мзяра зрявсь.

12. Топъдемдест мелԙ мԙрьгсь тонафніензънды: тяза юма мезевък, кочкаеньнть иляды сускъптнень.

13. Кочкамдъст мелԙ пԙшкедьсть кемгафтува кораб сускъмда, конат илԙдьсть ярцайхьнень ингели нԙ ветԙ чужънь кшитьнень эзда.

14. Эста ломатьтнԙ, Іисузть кԙдста станԙ тійфть нԙемста, мԙрьгсть: видеста Тԙ сяка ингели-содайсь, конанц самац лома-ёткс.

15. Іисузсь, содамстъст мԙльснън війса сԙвъмънза оцьазъркс путъманкса, тага тусь панда-прԙти ськамънза.

16. Илԙдень самък тонафніензън валгсьть морԙть тървас, коста венежса тусьть омба бокънза, Капернаумти.

17. Кармсесь шопъдемԙ, а Іисузсь неньгԙ ашъзԙ сашъндт теест.

18. Війста уфсесь варма морԙськԙ бушавась.

19. Комсь-ветіԙ али колмагеменьшка стадіяда ётамшкадъст, синь нԙезь Іисузть молеманц морԙ-ведьтԙ ланга, венежти маладькшнемстънза синь ԙведьсть.

20. А Сон азсь теест: тԙ Мон; тяда ԙведькшнԙ.

21. Синь мԙльснъль Сонь озафтъмс венежезъст, и эста кигԙ венежсна педьсь берякс, конанц пԙли синь уезь мольсть.

22. Омбъцԙ шинԙ морԙть тона боксънзън ломатьтнԙ умъзьдельть шарькъдемдест мелԙ илԙ венежть аф улеманцты тонада башка, конанц марта аньцяк тонафніенза озазь тусьть и конанцты Іисузсь висцък мартъст ашъзԙ озсԙ.

23. Сԙ ёткста Тиверіадста сасьть илятка венежть, конат лоткасьть сԙ вастть малав, коса нԙ кшитьнень эзда ярцасьть Азърста баславамдъст мелԙ.

[ 20 ]24. Мзярда станԙ народсь шарькъдезԙ Іисузть аф улеманцты тозк Эсь тонафніензън марта, эзк озсесьть саф венежтненьди и тусьть Капернаумти Іисузть вешеньдемънза.

25. Мумстънза морԙть тона бокста, мԙрьгсьть Теенза: Равви! кода Тон тяза угадявъть?

26. Іисузсь пшкԙдьсь теест: видеста, видеста кортан тееньнть: тинь вешендсамасьть аф оцю-тевень нԙеманкса, а кшидԙ ярцаманкса топъдеманксънга.

27. Тяда каньзедьть наксады ярцама-пԙльть кувалма, а вешеньдесьть пингень-пингс эрямань ярцама-пԙльть, конанц макссы тееньнть Ломанень Цёрась: Сонь пряфкстъптъзԙ Эсь віенц марта Аляц, Шкайсь.

28. Тԙ лангс мԙрьгсьть Теенза: мезямъс кԙръмедьтяма, тіеньдювъзтама Шкаень тефьть?

29. Іисузсь пшкԙдьсь теест: вага Шкаень тевьсь — кемъзасть Сԙньнԙ, Конанц Сон кучъзԙ.

30. Сԙ лангс мԙрьгсьть Теенза: кодама содафксцень Тон нԙйфтсак, содазаледԙзь кемъзаледԙзьгԙ? мезяма тіят?

31. Атԙтьнԙ минь шава-вастса маннада ярцальть Валда-Сёрмань азфть кувалма: менельста макссь теест ярцама-пԙль (Псал. 77, 24)

32. Іисузсь мԙрьгсь теест: видеста, видеста кортан тееньнть: аф Моисейсь макссесь тееньнть менельлангстънь кшить, а Монь Алԙзԙ макссесы тееньнть сембедԙ пара кшить менельть лангста.

33. Ватт Шкаень кшись сԙ, конац валги менельть лангста, конац эряфцынԙ ломатьтненьнԙ.

34. Тԙ лангс мԙрьгсьть Теенза: Азърай, ялан макссекь миньдейнекь стама кшить.

35. Іисузсь мԙрьгсь теест: Мон эряман кшись; Мондень сайть мзярдънга аф ули вачъда-шиц, Монь кемійть мзярдънга аф шԙи потмъц.

[ 21 ]36. Мԙрьгень ни тееньнть: нԙемасьть Монь, афълԙ кемсамасьть.

37. Сембԙ Алястън Тейнԙ максфсь Тейнԙ сай, афълԙ аердфцан Мон Моньдень сайть.

38. Мон валгънь менельть лангста аф Эсь кельгъмазень пԙшкедеманкса, Алԙзень, кучіезень Монь, кельгъманц пԙшкедеманкса.

39. Ва мезяма кельгъмацкԙ Монь кучіезень Алԙзень: Соньстънза Тейнԙ максфсь тяза юма, а живългъдъза астаткада шинԙ.

40. Ва кельгъмац Монь кучіезень: Цёранц нԙіец кеміецка Сонь эряза пингень-пингс; Монга живългьфцан сонь астаткада шинԙ.

41. Эста Іудейхьнԙ кортафтъмънза кармасьть валънц инкса: Мон менельть лангста валгф кшись,

42. Кортазь: аф Тԙ-ли Іосифънь цёрась Іисузсь, Конанц алянзън-тԙрянзън минь содасаськ? коданԙ Сон кортай: менельть лангста валгънь?

43. Іисузсь пшкԙдьсь теест: тямасьть кортафнԙ эсь ёткуванънт.

44. Киньгԙ Моньдень самшкац аш, таргафтԙрясы сонь Алԙзе, Монь кучіезԙ; Монга живългъфцан сонь астаткада шинԙ.

45. Ингели-содайхьнень кԙдста сёрмадф: Шкайть кԙдста сембԙ улихьть тонафтфт. Алястънь кулинекь тонадынекь сайхьть Моньдинԙ.

46. Тԙ аф нԙйфтсы киньгԙ Шкайть нԙіекс тонада башка, конац Соньць Шкайста: Сԙ нԙезԙ Алянц.

47. Видеста, видеста кортан теест: Монь кеміезԙ пингень-пингс эрԙй.

48. Мон эрямань кшись.

49. Тинь атԙньнтԙ шава-вастса маннадънга ярцазь кулъсьть.

[ 22 ]50. Менельть лангста валги кшись стама: эздъдънза ярцайсь аф кулы.

51. Мон эряма марта кшись, валгф менельть лангста: тԙ кшидԙ ярцайсь эрԙй пингень-пингс: кшиськԙ, конанц мԙлезԙ максъмс, ули Мон тѣлазԙ, конань Мон макссан, эряст ломатьтнԙ.

52. Эста Іудейхьнԙ кармасьть споряма эсь ёткуваст, кортазь: кода Сон макссы миньдейнекь Эсь тѣланц эзда ярцамс?

53. Іисузсь пшкԙдьсь теест: видеста, видеста кортан тееньнть: ярцафтԙрятада Ломанень Цёрать тѣладънза, симефтԙрятада вердънза, аф ули эсънънт эрямась.

54. Монь тѣладън ярцайсь, вердънга симись эрԙй пингень-пингс, Мон живългъфтсан сонь астаткада шинԙ.

55. Аньцяк Монь тѣлазԙ шумбра ярцама-пԙльсь, аньцяк веръзԙ шумбра симъма-пԙльсь.

56. Тѣладън ярцайсь, вердънга симись ули Монь эсън, Монга эсънзан.

57. Кода кучъмань эрԙй Алԙзԙ, Монга эрян Эсънза, станяк Моньден ярцайськԙ кармай эряма Эсън.

58. Ва тԙ ина менельть лангста валгуф кшись. Тԙ кшить эзда ярцайсь эрԙй пингень-пингс, афълԙ кулы атԙньнтень ладса маннада ярцамдъст мелԙ.

59. Нԙньнԙ Сон кортазень Капернаумса синагогасъст.

60. Нԙнь марямстъст ламънест тонафніензън эзда кортасьть: калгъдт нԙ валънзън! кинь ули кулцъндъмшкац эзъст?

61. Эста Іисузсь, Эсь эстънза умъзьдемаснън содамстьст, пшкԙдьсь теест: шли тԙнь кувалмънга умъзьдтяда?

62. Месеньдтяда ина нԙемстънънт Ломанень [ 23 ]Цёрать ингельдень вастъзънза куцемденза?

63. Духсь эряфты, тѣлать аш мезеньгԙ пользац. Тԙ духсь, тԙ эрямаськԙ, — Монь валънԙ, конань тееньнть кортасайнԙ.

64. Улихьть ётксънънт аф кемихьневък. Іисузсь ингельдԙ кигԙ содаленьзень аф кеміензън Эсь міенцка.

65. Тага азсь: сяс азъндъдԙзьгԙ Мон аф сайкс пԙлън эсь мԙленьнтень коряз, максфтԙрԙй тееньнть пԙлън самшка Монь Алԙзԙ.

66. Нԙень эзда мелԙ лама тонафнійдънза аердсьть Эсьтедънза, афъльть яканга мартънза.

67. Эста Іисузсь пшкԙдьсь кемгафтувънзънды: аф мԙленьнтԙ-ли тиньгԙ аердъмс?

68. Симон Петрсь пшкԙдьсь Теенза: Азърай! киньди ни мольтяма? Тоньсът пефтемень эрямать валънза.

69. Минь ни кемедԙзь и содадԙзь: Тон Христозсь, эряфты Шкайть Цёрацат.

70. Іисузсь мԙрьгсь теест: аф кемгафтувыцькень-ъли Мон кочкадԙзь? и ту фкԙсь ёткстънънт шԙйтян.

71. Станԙ Сон азъндъзԙ Искаріотэрԙй Симонань Іудать, конац сямъльдԙ мизԙ Сонь, кона ульсь кемгафтувътьнень ёткса.


Сисемце Пакш.

1. Тяда мелԙ Іисузсь якась Галилеява, ашъзԙ кельгԙ Сон якаманц Іудеява Іудейхьнень вешемаснън кувалма шавъмънза.

2. Маладькшнесь Іудейхьнень празьнексна: шатёрънь-стяфнема.

3. Эста брадънза мԙрьгсьть Теенза: арт тԙ [ 24 ]мастърста Іудеяв, нԙезазь тонафнихьтневък Тонь кԙдстът тіеви тефьтненьнԙ.

4. Въдь кивък салава мезеньгԙ аф тіеньди, мԙльшаньдԙрасы эсь прянц содавикстъмънза. Стама тефьть тіеньденьдԙрясайть, содафтк прԙ сембԙ ломатьтненьди.

5. Эсь брадънзънга ашъзь кемԙ Сонь.

6. Тԙнь лангс Іисузсь пшкԙдьсь: Монь неньгԙ пингԙ-ладъзԙ изь сак; ва тинь ялан ули пингԙ-ладъньнтԙ.

7. Тинь лангсънънт мастър-лангстътьнень аф-кельгъмасна аяш; а Моньнԙ синь аф кельгсамазь кальдяв тевснън азъндъмазень кувалма.

8. Арда тинь тԙ празьнекьти, Монь неньгԙ аф молян: неньгԙ ашъзԙ сак Монь лад-пингезԙ.

9. Станяк мԙрьгезь, Сон илядсь Галилеяти.

10. Сямъльдԙ, брадънзън пачкъдемдест мелԙ Сон сась празьнекьти, аньцяк аф наяв, а пъцԙ салаванԙ ладса.

11. А Іудейхьнԙ вешеньдемстънза Сонь празьнекьть ёткува, кизефнезь: коса Сон?

12. Разнайкс кортафнелезь Сонь народть ёткува: финцнԙ кортальть: Сон цебԙрь; омбънцнԙ кортальть: аяф, Сон народть эса кԙльгетьни.

13. Аньцяк китькԙ афъльть корта ланганза наявста Іудейхьнень эзда пелемаснън кувалма.

14. Празьнекьть кучка-ёткстънза ни сувась Іисузсь церькавс и кармась тонафтъмъст.

15. Іудейхьнԙ дивадндазь кортасьть: коданԙ Сон апак тонафнекь мусы Валда-Сёрмать?

16. Іисузсь пшкԙдьсь теест мԙрьгсь: тонафтъмазԙ Монь аф Моньцень, а Монь кучіезень.

17. Кинь мԙлец Сонь волянц пԙшкедемс, сԙ шарькъдсы, Шкай-пԙлдънь-ъли Монь тонафтъмазԙ, али Мон Эсьстън кортан.

[ 25 ]18. Ԙрь эсьстънза кортайсь эсь прԙ шнафты; аньцяк Эсь кучіенц шнафтъманц вешіец видԙ, кԙльгетьнемавък аш эсънза.

19. Ашъзԙ макса-ли Моисейсь тееньнть законънц, а китькԙ эсьтедънънт аф пԙшкедькшнесазь сонь? Мезенькса шавъмазень вешеньдсасьть?

20. Народсь пшкԙдьсь: аф шԙйтян Эсът? кинь мԙлец шавъмът?

21. Іисузсь кортаманц кувалгъптъмстънза азсь теест: (аньцяк) фкԙ тевь Мон тіинԙ, сԙвък сембень тинь кԙжиста мԙльшафттԙдԙзь.

22. Моисейсь макссь тееньнть мԙрьгъма шачи цёрань визьксваста-пень керъмда (сԙвък тага аф Моисеень мԙрьгъмась, а сядынгълень атԙтьнень), и сԙ тевьть тинь тіеньдьфтсасьть ётк-шинԙ.

23. Тіеньдьфтеньдԙрясасьть сԙ тевьть ётк-шинԙ, тяза колав Моисейть мԙрьгъмац, — эста мес кԙжіятада Монь лангъзън ётк-шинԙ целом ломаньть пчкафтъманксън?

24. Тԙсьть суденда ломаньть уша-ширьганза, судендасьть сонь видԙ судендамаса.

25. Эста кить-кить Іерусалимэрԙйхьнень эзда кортасьть: тԙ аф тона, конанц шавъмънза вешсазь?

26. Сон ва наявста кортай, аш пшкԙдигԙ каршъзънза: изезь сода-ъли пряфкстнԙ, тԙ прокс Христозсь?

27. Да Тԙньнԙ минь содасаськь, костънь Сон; а Христозсь саньдԙрԙй, киньгԙ аф улема содамшкац, костънь Сон.

28. Эста Іисузсь, тонафтъмстъст церькавса, серьгԙдезь ладса азсь: тинь Моньгԙ содасамасть, костъньнянга Мон; а Мон аф Эсьстън сань, а нԙйфкс ащи Монь кучіезԙ, Конанц тинь аф содасасьть.

[ 26 ]29. Мон ва Сонь содасан: Мон Соньстънза лисень, кучъманьгԙ Сон.

30. Эста вешеньдсьть кундамънза, аньцяк конацка ашъзԙ венептю кԙденцка: изь сак неньгԙ пингъц.

31. Народть ёткста ламъц кемъмъкънза кортась: шли саньдԙрԙй Христозсь тԙнь тійфтензънга лама оцю-тевьдԙ тіи.

32. Стама кулят ланганза кодак марԙсьть Фарисейхьнԙ народть ёткста, синь поптнԙ марта эста кигԙ кучъзь эсь уряснън кундамънза.

33. А Іисузсь азсь: тага аф ламъс ащан ётксънънт, тоса туян Эсь кучіезьти.

34. Карматада вешеньдемън, аф мусамасьть; коса улянга, аф пачкъдюфтяда.

35. Эста Іудейхьнԙ кортасьть эсь ёткуваст: ков станԙ туй Сон, мԙнь аф мувъмшказънза? Аф мԙлец-ъли срадф Гректнень ёткс шовърдамс прԙ тонафтъманксъст?

36. Мезяма нԙйфтихьть азф валънза: карматада вешеньдемън, аф мусамасьть; коса улянга, аф пачкъдюфтяда?

37. Празьнекьть астаткай шистънза Іисузсь стяда ащесь, серьгԙдезьнԙ кортась: кинь шԙи потмъц, саза Тейнԙ, симъза.

38. Ки кемсамань Монь, сԙнь потмъста, Валда-Сёрмать валънц коряз, туйхьть шудемԙ эряма-ведень лԙйхьть. (Ис. 12, 3. Іоиль 3, 18).

39. Станԙ азъзԙ Сон Духть, Конадънза пԙшкедювъльть кеміенза; эста ашъль неньгԙ эсъст Святой Духсь, кода неньгԙ апак нԙйфьткель Іисузть пара-славац.

40. Ламънест народть ёткста, нԙ валънзън марямстъст, кортасьть: тԙ прокс ингели-содайсь.

[ 27 ]41. Илят кортасьть: тԙ Христозсь. Кить-кить кортасьть: шли Галилеяста улема Христозть самац?

42. Шли апак азт Валда-Сёрмать кԙдста Христозть самац Давидънь юръмста, Биѳлеем ошста, сԙ вастста, костъньнель Давидсь?

43. Сԙнь кувалма народть ёткста лисьсь споряма Сонь ланганза.

44. Кить-кить вешезь кундамънзънга, аньцяк конанцка изь венептю кԙдец.

45. Станяк мърдасьть архирейхьненьди Фарисейхьненьдигԙ урясна; нят кизефтезь синь: мес тинь ашъсьть вԙтԙ Сонь?

46. Урясна пшкԙдьсть: мзярдънга ломань афъль корта станԙ, кода тԙ ломаньсь.

47. Фарисейхьнԙ пшкԙдьсть теест: шли тиньгԙ васькафтъдԙ прԙ?

48. Ули-ли Сонь кеміец пряфкстнень али Фарисейхьнень ёткста ки-небудь?

49. Аньцяк тԙ народсь, законс аф шарькъдихьнԙ, сюдъф улест.

50. Фкԙсь синь эсьтедъст, веть сашъндф пԙлънза, Никодимсь кортай теест:

51. Судендасы-ли законсь ломаньть кулцъндъмдънза ингелԙ, нядънга апак содак, мезямът сон тіеньди?

52. Тԙ лангс мԙрьгсьть теенза: тон аф Галилейэрԙят? Варьжак и нԙйсак: Галилейэрԙй ёткста ашъзԙ лисеньдть ингели-содай.

53. И срадсьть синь сембԙ кудгаст.


Кафксъце Пакш.

1. Іисузсь сԙ ёткува тусь Елеонскай панда-пряс.

2. А шобдава тага сувась церькавти, сембԙ [ 28 ]народськԙ тусь мельганза. Сон озась и кармась тонафтъмъст.

3. Эста сёрмаса-содайхьнԙ фарисейхьневък вԙтезь ваксъзънза алԙ ломань ваксста кундаф ава, арафтъзь сонь народть ёткс корхтайхьть Теенза:

4. Тонафты! тԙ авась ломанень алԙ ваксста кундаф.

5. Моисейсь законсънза мԙрьгсь миньдейнекь стаптнень кевса шавъндъмъст: Тон кода мԙрьгат?

6. Синьць кортазьгԙ нԙньнԙ снарфтъманксънза, мувъза туфтал судендафтъмънза Сонь. Іисузсь комада сёрмадсь мастърксти, аф ванъзьгԙ пԙлъст.

7. Къда пԙкь ни кармасьть кизефнемънза, Сон прԙнь кепедемста мԙрьгсь теест: конац ётксънънт грѣхфтемԙ, первай кигԙ ёрдаса лангъзънза кевьть.

8. Тагък комада кармась сёрмадъма мастърксти.

9. А нят тԙнь марямда мелԙ эсь эздъдъст визьделгъдувъмань кувалма кармасть, пряфкснекь астаткайнекь, аердъма фкԙ фкԙнь мельгԙ; илядсь аньцяк ськамънза Іисузсь да тԙ кучкати путф стяда авась.

10. Іисузсь, прянц кепедемста киньгԙ аф нԙемстънга авада башка, мԙрьгсь теенза: авай! косът тонь шуміяфтыхьнԙ? Кивък ашъньзеть шуміяфта?

11. Сон пшкԙдьсь: аяф, Азърай! Іисузсь азсь теенза: Монга аф шумъндафттԙ. Арт, да ингели-пԙли грѣхс аф кԙрьмедԙ.

12. Тага кармась Іисузсь кортама народти станԙ азъндъзь: Мон мастър-лангсътьнень валдснан; мельган молись аф кармай якама шобдать эзга, сонь перьфканза ули эрямань валдсь.

13. Эста Фарисейхьнԙ мԙрьгсть Теенза: Тон Тоньць Эсь прԙцень азъндсак, азъндъмацԙ аф видԙ.

14. Іисузсь пшкԙдьсь теест: Мон Моньць Эсь прԙзень азъндъньдԙрясан, эстънга азъндъмазԙ видԙ: [ 29 ]Мон содасан, коста сань, ков молянга; тинь ва аф содасасьть, костъньнян, ков молянга.

15. Тинь судендатада лома-лангс ванъзь; Мон киньгԙ аф судендан.

16. А къда суденданьдԙрясан, Монь судендамазԙ видԙ сяс: аф ськамнян Мон, а Эсь кучіезень марта, Алԙзень.

17. Законъзънънтка сёрмадф: кафта ломаньста азфсь видԙ. (Второзак. 19, 15).

18. Мон ва Моньць Эсь прԙзень азъндсан, да тага Монь кучіезԙ, Алԙзԙ азъндсамань.

19. Эста Сонь кизефтезь: коса Алԙцԙ? Іисузсь пшкԙдьсь: аф содасамасьть, аф Алԙзень; соданьдԙрԙлемасьть Монь, Алԙзеньгԙ содалесьть.

20. Нԙ валънзън Іисузсь кортазень церькавънь ярмак-ящекьть ваксса, церькавса тонафтъмстъст; кивък афълԙ кундась Соньнԙ сяс: пингъц неньгԙ апак сакъль.

21. Тага азсь теест Іисузсь: Мон туян, карматада вешеньдемън, эсь грѣхеньнтԙ марта кулътада. Аф молюфтада тов, ков молян Мон.

22. Эста кортасьть Іудейхьнԙ: шли Эсь прянц шавсы, сяс станԙ кортай: аф молюфтада тов, ков Мон молян.

23. Сон азсь теест: тинь алудъньнетьнень ёткстатада, Монь вԙрденьнетьнень ёткстан; тинь тԙ пингеньнетяда, Мон аф тԙ пингеньнян.

24. Сяс азъньгԙ: кулъмась сатԙдԙз грѣхеньнтԙ марта; кемефтԙрясамасьть Монь, сатԙдԙзь кулъмась грѣхеньнтень марта.

25. Эста кизефтезь Сонь: кіят Тон? Іисузсь пшкԙдьсь: Мон сян, мезямъкс васенда кигԙ азынԙ Эсь прԙзень.

26. Лама кортавълень Мон ланганънт, судендавъледԙзьгԙ; аньцяк Мон сякънь азъндан [ 30 ]мастър-лангстътьненьди, мезяма кулень Эсь кучіезень эста, а Сон видԙ.

27. Изезь шарькъдьть тԙ кортаманцты Эсь Алянц ланга.

28. Станяк азсь теест Іисузсь: Ломанень Цёрать кулъфтъмстънза, тинь ладс содасамасьть Монь; шарькъдсасьть сԙньдигԙ, мес Мон мезевък Эсьстън аф тіеньдян, а коданԙ тонафтъмань Алԙзԙ, станяк кортанга.

29. Монь кучіезԙ Соньцькԙ мартън. Алԙзԙ ашъмань када ськамнян сяс: Мон тіеньдян някънь ялан, месьть мԙлезънза туйхьть.

30. Нԙнь азъндъмстъст ламънест кемезь Сонь.

31. Эста азсь Іисузсь Сонь кеміензънды Іудейхьненьди: Монь валъзень эса ащувъньдԙрятада, видеста Монь тонафніенԙ ультяда.

32. Эста шарькъдсасьть видети, видеськԙ идетԙдԙзь урԙ-шиденънт.

33. Пшкԙдьсть Теенза: минь Авраамть плямацтама, киньгԙ урякс ашълемԙ мзярдънга; коданԙ кортат: идетԙдԙзь урԙ-шиденънт?

34. Іисузсь пшкԙдьсь теест: видеста, видеста кортан тееньнть: ԙрь грѣхень тіись - грѣхънц уряц.

35. А урԙсь кудса аф эрԙй пингънц печтемъзънза; цёрась пингънц печтемъзънза эрԙй кудса.

36. Сяс, Цёрась иденьдԙрԙтԙдԙсь, мԙньтяда урԙ-шиденънт.

37. Содасан: Авраамть плямацтада; аньцяк тинь шавъмазень вешеньдсасьть, валъзень аф тԙльгъманц кувалма прязънънт.

38. Мон Эсь Алԙзень кԙдста нԙйфенень азъндсайнԙ, тинь тіеньдсаеньнть эсь алԙньнтень нԙйфеньнтень.

39. Пшкԙдьсть Теенза: минь алԙнькԙ Авраамсь. [ 31 ]Іисузсь кортай теест: Авраамть идензън уленьдԙрԙледԙ, Авраамть тевънзънга тіеньделесьть.

40. А тԙни мԙленьнтԙ шавъмс Монь, ломаньть азыенц видеть, конанц марԙйнԙ Шкайста. Авраамсь станԙ изь тіеньдԙ.

41. Тинь эсь алԙньнтень тевънзън тіеньдсасьть. Сԙ лангс мԙрьгсьть Теенза: минь аф грѣху-кельгъмаста шачъмԙ; тяка Алԙнекԙ, Шкайсь.

42. Іисузсь азсь теест: Шкайсь уленьдԙрԙль Алԙньнтԙ, кельгелемасьть Монь, Шкайста лисемазень кувалма сей саманкса; Мон аф Эсьстън лисень, а кучъмань Сон.

43. Мес кԙлезън аф шарькъдсасьть? Сяс, аш кулцъндъмшканьнтԙ валъненди.

44. Тинь алԙньнтԙ шԙйтянсь, эсь алԙньнтень мԙльнянзън мԙленьнтԙ пԙшкедькшнемска. Сон ушъдксста кигԙ ломанень сивіель, видеть эсънга изь ащуфт, эсънза видеть аф улеманц кувалма; сон кԙльгетьненьдԙрԙй, эсь пар-шистънза кортай: соньцькԙ кԙльгетьни кԙльгетьнематькԙ аляц.

45. А мон ва видеть азъндсан, сяс афълԙ кемсамасьть Монь.

46. Конац эсьтедънънт афвидԙ-шизень нԙйфтіец? Азъндъньдԙрясан видеть, мес аф кемсамасьть?

47. Шкай-пԙлдъньнесь марясынԙ Шкайть валънзън. Тинь сяс нԙньнԙ аф марясасьть: аф Шкай-пԙлдъньнетяда.

48. Тԙнь лангс пшкԙдезь Іудейхьнԙ мԙрьгсьть: аф видеста-ли мԙрьгеньдсаськь: Самаріяэрԙят, тага шԙйтян Эсът?

49. Іисузсь азсь: шԙйтян аш Эсън, Мон лувсан Эсь Алԙзень, а тинь ва орясамасьть.

50. Афълԙ вешендсан прԙнь шнафтъмазень: ули вешеньдіец судендаецка.

[ 32 ]51. Видеста, видеста кортан тееньнть: кіԙ кирьденьдԙрясы валъзень, сԙ пингень пингс аф нԙйсы кулъмать.

52. Эста мԙрьгсьть Іудейхьнԙ: тԙни ва шарькъдемԙ, — шԙйтян Эсът; Авраамсь ингели-содайхьневък кулъсьть, а Тон мԙрьгат: кіԙ кирьденьдԙрясы валъзень, сԙ аф кулы пингень пингс.

53. Штли Тон мԙнь алԙнекень Авраамть эздънга, конац кулъсь, оцюват? Ингели-содайхьневък кулъсьть: Тон кинь эрьгава прԙцень путнесак?

54. Пшкԙдьсь Іисузсь: шнаньдԙрясан Эсь прԙзень, шнамазԙ аш мезевък; ули шнаезе Монь Алԙзԙ, Конанц ланга мԙрьгеньдтяда: Шкайнекԙ.

55. Да тинь изесьть сода Сонь, а Мон Сонь содасан; къда мԙрьгеньдԙрян, аф содасан Сонь, эста Мон тинь кодямънънт кԙльгетьніян. Аньцяк Мон содасан Сонь, валънцка кирьдсан.

56. Авраамсь алԙньнтԙ кенԙрьдель шизень нԙеманцты, — да сон нԙезԙ и кенԙрьдсь.

57. Эста мԙрьгсьть Теенза Іудейхьнԙ: ветьгемень кизъцевък аш, кода мълԙ ни Авраамть нԙить?

58. Азсь теест Іисузсь: видеста, видеста кортан тееньнть: Авраамть улемадънза ингелԙ-кигԙ Монан.

59. Эста-кигԙ синь уръмсьть кевса шавъмънза, но Іисузсь кԙшсь, да, лисемък Эсь ёткуваст церькавста, сяка ладса ётнесь.


Вехксъце Пакш.

1. Ётамста Сон нԙйсь сокър сельмԙ марта шачф ломань.

[ 33 ]2. Эста Сонь кизефтезь тонафніенза, кортазь: Равви! кіԙ грѣхусь, тԙ ъли шачфтыенза сонь, сокър сельмԙ марта шачъманц кувалма?

3. Пшкԙдьсь Іисузсь: аф тԙ грѣхусь, аф и шачфтыенза, а (сон станԙ шачсь) Шкайть тевънза нԙювъст вельденза.

4. Мзярс валда Мон ушардан Шкайть тевънзън тіеньдемс, шобдать нежедемък кивък тевс аф кԙрьмедеви.

5. Мзярс Мон мастър-лангстътьнень ётксан, снярс Мон валдснан.

6. Тԙнь азъмък Сон сельгсь модать лангс, тійсь сельгстънза ърдаскԙ, да вадезень тԙ ърдаскԙть марта сокърть сельмънзън.

7. Сіяк мԙрьгсь теенза: арт, штак ԙшелема-вастса Силоам лемса (Силоамсь эсь кԙльсънък: кучф).

8. Сԙ тусь, штась и мърдась нԙіекс. Эста шабранзън сядынгълԙ нԙіензънга сокър-шинц кортнесьть: афъ сԙ-ли тԙ, конац озада анцефкст анцекшнель?

9. Финцнԙ мԙрьгельть: сон; омбънцнԙ: сонь кодямънза. Соньц мԙргель: тԙ мон.

10. Эста кизефтезь сонь: кода ина нԙекстъмсьть тонь сельметьнԙ?

11. Сон пшкԙдьсь: ломань, Іисус лемса, тійсь ърдаскԙ, сельменень вадендезень, да мԙрьгсь тейнԙ: арт Силоам ԙшелема-вастти, штак. Мон молень, штань и арань нԙіекс.

12. Сіяк кизефтезь сонь: Сон коса? Тԙ пшкԙдьсь: аф содан.

13. Вԙтезь тԙ уленьдф сокърть Фарисейхьненьди.

14. А мзярда Іисузсь тіеньдсь ърдаскԙть, нԙекстъптъзеньгԙ сокърть сельмънзън, эста ётк-шіель.

15. Тага Фарисейхьнԙ кизефтезь сонь, кода сон нԙекстъмсь. Сԙ мԙрьгсь теест: ърдаскԙ путсь Сон [ 34 ]сельменԙ лангс, мон, штамда мелԙ, ва нԙян.

16. Эста конат-конат Фарисейхьнень ёткста кортасьть: аф Шкайть пԙлдъньнԙ сԙ ломаньсь сяс, — ётк-шить аф ванцты. Илят кортасьть: коданԙ грѣху ломаньсь стама тевьть тійсы? Станԙ ва синь спорԙсьть.

17. Оду кортайхьть сокърти: тон мезяма азсак ланганза кԙдстънза сельметьнень нԙекстъптъманкса? Сԙ мԙрьгсь: тԙ ингели-содай.

18. Эста Іудейхьнԙ нԙекстъманц кувалма изезь кемԙ сокър-ши марта шачъманц дъ терьдфтезь нԙекстъмить алянзън-тԙрянзън.

19. И кизефтезь синь: тиньнԙ-ли тԙ цёрась, конанц сокър сельмԙ марта шачикс азъндсасьть? коданԙ сон тԙни нԙи?

20. Алянзън-тԙрянзън пшкԙдьсьть теест: минь содасаськ, тԙ цёранькԙ минь, сокър сельмԙ марта шачськԙ;

21. А коданԙ сон тԙни нԙи, сԙньнԙ аф содасаськь; сельмънзън нԙекстъптыснънга минь аф содасаськ; да сон соньцькԙ ни кизу, соньцень кизефтесьть, эсь ланганза соньценьгԙ ули азъмшкац.

22. Станԙ пшкԙдьсь алянзън-тԙрянзън пелемаснън кувалма Іудейхьнень эзда: Іудейхьнԙ путъзь ни сԙньнԙ, конац азсы Сонь Христозкс, аердфтъмс эсь ёткстъсть (отказамс синагогать эзда)

23. Сяс алянзън-тԙрянзън мԙрьгсьтькԙ: соньцкԙ ни кизу, соньцень кизефтесьть.

24. Эста серьгԙдезь омбъцедԙ сԙ уленьдф сокър ломаньть, мԙрьгсьть теенза: Шкайти пасибацень азк; а Сԙньнԙ минь содасаськь: Сԙ грѣху ломаньсь.

25. Сԙ пшкԙдьсь теест: грѣху-ли Сон, мон сяшканц аф содтсан; монъ секень содасан: сокър-ши марта шачень, да ва тԙни нԙян.

[ 35 ]26. Тага кизефтезь сонь: Сон месеньдсь мартът? кода сельметнень нԙекстъптъзень?

27. Пшкԙдьсь теест: мон ни азъндънь тееньнть, тинь ашъсьть кулцънда; тага мезяма марямс мԙленьнтԙ: штли тиньгԙ мԙленьнтԙ Сонь тонафніензъкс арамс?

28. Синь кармасть мԙрнамънза и мԙрьгсьть: тон тонафніецат, а минь Моисейть тонафніензътама.

29. Минь содасаськь: Моисейть марта кортнесь Шкайсь, а Тԙньнԙ аф содасаськь, коста Сон.

30. Нԙіекс араф ломаньсь пшкԙдьсь: сяка диваськԙ: тинь аф содасасьть, костънь Сон, а Сон ва монь сельменень нԙекстъптъзень.

31. Содасаськь: Шкайсь грѣху ломатьтненьнԙ аф кулцъндсынԙ; аньцяк ки Шкайть лувъньдԙрясы, мԙленцка Сонь пԙшкеденьдԙрясы, сԙньнԙ кулцъндсы.

32. Пингтнень ушъдъмстъст тьнярс изь маряв, кивък нԙекстъптъль сокър-ши марта шачфънь сельмънзън.

33. Шкайстънь улефтԙрԙль Сон, сяшка тефьть афъльть тіеньдюфт кԙдстънза.

34. Пшкԙдьсьть каршъзънза: тоньць грѣхнень потмъста шачъть, да неньгԙ тонафтсамасьть, — и панезь сон (ингельдест).

35. Марԙзԙ Іисузсь панеманц ланга, мумстънза мԙрьгсь теенза: тон кемсак-ъли Шкайть Цёранц?

36. Сԙ пшкԙдьсь и азсь: а кіԙ Сон, Азърай, кемелине Сонь?

37. Іисузсь азсь теенза: тон нԙить ни Сонь, кортайськԙ мартът Сон.

З8. Тона азсь: кемтԙ, Азърай. И сюкънԙсь Теенза.

З9. Эста азсь Іисузсь: Мон сань мастърть лангс стама судендама марта: нԙест сокъртнԙ, сокъргъдъст нԙихьнԙ.

[ 36 ]40. Тԙнь марямста конат-конат Фарисейхьнень ёткста, вакссънза улемстъст, кизефтезь Сонь: Штли миньгԙ сокъртама?

41. Іисузсь пшкԙдьсь теест: сокърт уленьдԙрԙледԙ, грѣхьтенънт мԙньфтелесьть эсь прԙньнтень; а нԙіекс эсь прԙнь азъманьнтень кувалма аф валгъви лангстънънт грѣхеньнтԙ.


Кеменьце Пакш.

1. Видеста, видеста кортан тееньнть: конац аф кенькшка сувай учань карьденԙти, а комъти илява, сицԙ вор и разбойнекь.

2. А кенькшка сувайсь учатьнень ванысна.

3. Тԙньнԙ пирьфень-ванысь нолдасы, учатьневък вайгԙленц марясазь: и эсь учанзън сересынԙ лемсъст лихьтсыневък.

4. Эсь учатьнень лихьтемдест мелԙ моли ингелест, а учанзън молихьть мельганза шарькъдемгаст вайгԙленцты.

5. А аф синьцень ваныснън мельгԙ аф молихьть, а аердыхьть эсьтедънза аф шарькъдемгаст илԙ ваныть вайгԙленцты.

6. Станԙ Іисузсь ёфтазень синь, а нят исьть шарькъдьть эсь лангаст ёфтаманцты.

7. Эста Іисузсь тага азсь теест: Видеста, видеста кортан тееньнть: Монь учатьнень кенькшснан.

8. Сембԙ Моньдедън ингелԙ сашъндыхьнԙ вортъльть, разбойнекьтельть, изезь кулцъндт синь учатьневък.

9. Мон кенькшан: Эзган сувайсь ванцы эсь прянц: сувай сон и лиси, ванъма-вастъвък муй.

10. Ворсь сашънды аньцяк саламанкса, [ 37 ]шавъманкса, юмафтъманксънга; Мон сань, улеза эрямасна да сԙвък оцю лезкс марта.

11. Мон цебԙрь ванысь; цебԙрь ванысь эсь ваймеденза пԙкь ужԙльдсынԙ учанзън.

12. Сиведьфсь стама ваныкс аф арай: сон, эсь учанзън ваксс нԙемък вирьгазть нежедеманц, кадсынԙ учанзън, туй; а вирьгазсь учатьнень салсесынԙ, срафнесынԙ.

13. Сиведьфсь ворьгеди сиведема-шинц кувалма, афълԙ ванънды учатьнень пԙлигԙ.

14. Мон цебԙрь ванысь. Моньнетьнень содасайнԙ, Моньнетьневък содасамазь.

15. Конашкава содасамань Алԙзԙ, сяшкава Монга Сонь содасан; эрямадънга пԙкь ужԙльдсайнԙ учанень.

16. Илԙ учаневък Монь улихьть афълԙ тԙ пирьфень; нԙньгԙ Мон эряван вԙтемъст; нятка вайгԙлезень марясазь, и ули эста фкԙ стада фкԙ ваныськԙ.

17. Сяс Алԙзԙ кельгсамань: Мон путсан ваймезеньгԙ, меки сԙвъзайнԙ сонь.

18. Сонь кивък аф нельгеньдсы кԙдстон, а Моньць путсан сонь. Моньцень мԙлезԙ путъмс сонь, моньцень мялезԙ мекигԙ сԙвъмс сонь. Стама мԙрьгъма Мон сԙвень Эсь Алԙзень кԙдста.

19. Нԙ валънзън кувалма тага спорязюсьть Іудейхьнԙ.

20. Финцнԙ кортальть: Сон шԙйтяскъдф ёньденгԙ машневи; мес кулцъндтада пԙлънза?

21. Омбънцнԙ мярьгельть: аф шԙйтяскъдфънь валънза; нԙекстънтъвихьть-ъли шԙйтянти сокъртнень сельмъсна?

22. Сԙ пингста Іерусалимса улель одкстъптъма-празьнекь; ульсь эста тяла.

[ 38 ]23. Якась Іисузсь церькавть эзга Соломонънь кенькштнень малава.

24. Тязы пуръмсьть перьфканза Іудейхьнԙ, кортасьть Теенза: ламъс-ъли тага Тон умъзьдьфтсамасьть? Христозсь уленьдԙрят, азк миньдейнекь видеста.

25. Іисузсь пшкԙдьсь теест: Мон азынԙ ни тееньнть, да аф кемсасьть; тефьть, конань Мон тіеньдян Алԙзень лемсънза, нят Монь ладс азъндсамазь.

26. Аньцяк тинь аф кемсамасть сԙ, аф Монь учанень ёткстада, кода Монь азъдԙзь.

27. Монь учанԙ марясазь вайгԙлезень, Монга содасайнԙ, синьгԙ молихьть мельган.

28. Мон максан теест пефтемԙ эряма, афълԙ юмайхьть синь пингень-пингс, афълԙ нельгевихьть синь киньдиньгԙ Монь кԙдстън.

29. Монь Алԙзԙ, Конац Моньдень максъзень синь, сембедԙ оцю; киньдиньгԙ аф нельгевихьть синь Алԙзень кԙдста.

30. Мон и Алԙзԙ фкԙ.

31. Эста Іудейхьнԙ тага сԙвсьт кефьть шавъмънза.

32. Іисузсь мԙрьгсь теест: Мон Алԙзень пԙльдԙ лама ни цебԙрь тевьдԙ нԙйфтень тееньнть; эстъдъст конанц инкса мԙленьнтԙ шавъмън нԙ кефьнԙ марта?

33. Іудейхьнԙ пшкԙдьсьть Теенза: аф цебԙрь тевънкса мԙльнекԙ шавъмът кефьнԙ марта, а Шкайть лангса пеедемацень инкса сяска, мес Тон ломанят, а Эсь прԙцень Шкайкс лувфтсак.

34. Іисузсь пшкԙдьсь теест: аф сёрмадф-ъли Валда-Сёрмати: Мон азънь: тинь шкайхьтяда (Псал. 81, 6).

35. Азъньдԙрԙзень Сон шкайкс нԙньнԙ, конаньди азфъль Шкайть валъц, и тԙнь кувалма изь колав Валда-Сёрмась;

[ 39 ]36. Эста Тԙньди-ъли, Конанц валдъптъзь пряфкстъптъзԙ и мастърть лангс кучъзԙ Алԙзԙ мԙрьгуфтада тинь: Шкайть лангса пеедят? азъмадън: Шкайть Цёрацан.

37. Тіеньдфтԙрясайнԙ Эсь Алԙзень тевънзън, тямасьть кемь;

38. Тіеньденьдԙрясайнԙ нԙньнԙ, аф кемезь Моньнԙ, кемесьть нԙ тефьнень вельдԙ сԙнь, мес Алԙзԙ Монь Эсън, Монга Сонь Эсънзан.

39. Синь тага мԙльснъль кундамънза; а Сон тусь ёткстъст.

40. И тусь тага Іорданть омба бокъзънза, сԙ вастти, коса сԙдынгълԙ кстиндась (ломатьть) Іоаннсь, и илядсь тозк.

41. И ламънест сасьть пԙлънза, кортазь: Іоаннсь кодамъвък оцю-тевь изь тіԙ; а мезямът Іисузть ланга кортазень, сембԙ видеть.

42. Эста ламънест кемезь Іисузть.


Кевьфкіеце Пакш.

1. Сԙрԙдьсь фкԙ ломань, Виѳаніярԙй, лемъц Лазарь; Виѳаніясь сяка велесель, конанц эса эрԙсь Марія эсь сазърънц марта, Марѳать.

2. Маріясь, конанц брадъц Лазарьсь сԙрԙдьсь, улель сԙ, конац ваденьдезԙ питни вайса Азърть пильгънзънга Сонь нардазень эсь прԙ-шԙеԙрензън марта.

3. Кафцькԙ сазъртнԙ кучъзь азъмс Теенза: Азърай! сԙ, конанц Тон кельгсак, сԙрԙди.

4. Іисузсь тԙнь марямста азсь: тԙ урмась аф кулъманьди, а Шкайть шнаманцты, шнафтувъза вельденза Шкайть Цёрац.

[ 40 ]5. Іисузсь кельгельцԙ Марѳать сазърънц марта Лазарьтькԙ.

6. Коста марԙзԙ сԙрԙдеманц ланга, эста ащесь тага кафта шить сяка вастса, косъль марямда ингелԙ.

7. Тяда мелԙ азсь тонафніензънды: аряда тага Іудеяв.

8. Тонафніензън мԙрьгсьть Теенза: Равви! кънара-ли Іудейхьнԙ вешеньдедԙзь шавъмът кевса; и Тон тага молят тов?

9. Іисузсь пшкԙдьсь: аф кемгафтува-ли частънзън шить? шить якайсь аф пупърдай: сон нԙйсы мастър-лангсънь валдть.

10. Веть якайсь пупърдай: аш перьфканза валдсь.

11. Тԙнь азъмда мелԙ, пшкԙдьсь тага: Лазарь ялганькԙ матъдусь, а мон молян съргъзьфтемънза.

12. Тԙнь лангс тонафніензън пшкԙдьсьть: Азърай! матъдувъньдԙрԙсь, пчкԙй.

13. Іисузсь станԙ кортась кулъманц ланга, а нят мԙрьгекшнесьть, Сон кортай (аньцяк) удъманц ланга.

14. Эста Іисузсь азсь ни теест видеста: Лазарьсь кулъсь.

15. Тԙни кенԙрьдян тинь инксънънт аф улемазень кувалма тоса (сԙ пингста), (тԙнь вельдԙ) кемъзалемасьть; аряда теенза.

16. Эста Ѳомась, илякс мԙрьгеньдювись Дидим *)[1], мԙрьгсь тонафни-ялганзънды: аряда ина миньгԙ мартънза кулъма тозк.

17. Мзярда станԙ сась тоза Іисузсь, содазԙ Сон: (Лазарьсь) пилԙ шить ни ащи калмафста.

18. Виѳаніясь аф ичкизель Іерусалимда: кеветіешка стадіят ётксъльть.

[ 41 ]19. Іудейхьнень ёткста ламънест сасьть Марѳати Маріять марта басямъст каньзедемдԙ брадснън инкса.

20. Марѳась, марԙзь Іисузть саманц, мольсь каршъзънза: а Маріясь ащесь кудса.

21. Эста Марѳась азсь Іисузти: Азърай! уленьдԙрԙлеть тяса, афъль кула монь брадъзԙ.

22. Тԙнигԙ эрь содасан, мезяма ананьдԙрясак Шкайть кԙдста, макссы Теть Шкайсь.

23. Іисузсь кортай теенза: шивългъды брадцԙ тонь.

24. Марѳась пшкԙди Теенза: содасан, стԙй шивългъдъма-шиста, астаткай шиста.

25. Іисузсь пшкԙдьсь теенза: Мон шивългъдъмась и эрямась; Монь кеміезԙ, кулъньдԙрԙй, шивългъды.

26. Сембԙ эрԙйсь, Монь эзън кемиськԙ, аф кулы пингень-пингс.

27. Тԙнь кемсак-ъли? Cон пшкԙдьсь: сԙ станԙ, Азърай! мон кемсан: Тон Христозат, Шкайть Цёрацать, Конац ушарды самс ломатьтнень ёткс.

28. Нԙнь мԙрьгемдест мелԙ сон мольсь салаванԙ терьдезԙ эсь сазърънц Маріять, кортазь: Тонафтынекԙ тяса, терьдтянзат тонь.

29. Тона, кодак тԙнь марԙзԙ, ԙрекста стямък тусь пԙлнза.

30. (Іисузсь неньгԙ изь сувак велети, а сяка вастсъль, коста васьфтезԙ Сонь Марѳась)

31. Кудсънза ащихьть басԙензън Іудейхьнԙ, нԙемстъст Маріять ԙрекста стяманц и туманц, тусьть мельганза, мԙрькшнесьть, сон моли калмъть ваксс аварьдемԙ (явсемԙ).

32. А Маріясь, кодак сась сԙ вастти, косъль [ 42 ]Іисузсь, эста кигԙ арась пълманжа лангс и мԙрьгсь Теенза: Азърай! уленьдԙрԙлеть тяса, афъль кула брадъзԙ.

33. Іисузсь, нԙемста тԙнь аварьдеманц, мартънза саф Іудейхьненьгԙ аварьдемаснън, Соньцькԙ потмуванза каньзедезюсь,

34. И кизефтезень: коза тинь калмасьть сонь? Нят мԙрьгсьть Теенза: Азърай! адя, ванк.

35. Іисузсь аварьгадсь.

36. Эста Іудейхьнԙ кортасьть: ватта, конашкава Сон кельгельцԙ (кулыть).

37. А конат-конат ёткстъст мԙрьгсьть: изь тіюфт-ъли Тԙньди, сокърть сельмънзън нԙекстъптыснънды, тԙньгԙ аф кулъмшкац?

38. Іисузсь, тагък каньзедезь потмуванза, нежеди калмать ваксс. Сԙ улель (панда-бокса) турта, вельтяф оцю кевь марта.

39. Іисузсь кортай: аердафтъсьть кевьть. Кулыть сазъръц Марѳась кортай Теенза: Азърай! шиніԙсь ни, въдь нилецԙ шиц ни.

40. Іисузсь кортай теенза: изень азт-ли Мон теть, кеменьдԙрясак, Шкайть пара-славанц нԙйсак?

41. Эста аердфтъзь кевьть калмъть эста, конанцты калмафъль кулъфсь. А Іисузсь кепедезень сельмънзън менельть пԙли да мԙрьгсь: Алԙй! пасиба Теть, марямайть.

42. Мон стадънга содалень, Тон прокс марясамак; аньцяк станԙ мԙрьгень, тязк ащи народсь сԙнь кемса, Тон кучъмайть.

43. Станԙ азъмда мелԙ сергԙдьсь оцю вайгԙльса: Лазърай лисьть.

44. Эста-кигԙ кулъфсь лисьсь, кԙдьнекь пильгенекь ашкъряф котфса, шамацка ашкъдфъль пря-руцаса. Іисузсь кортай теест: орадъсьть сонь, штъба молювъза.

[ 43 ]45. Эста лама Маріять пԙли саф Іудейдԙ сԙ Христозть кԙдста тійфь тевьть нԙемста кемезь Сонь.

46. А конат-конат мольсьть фарисейхьненди Іисузть тійфънц азъмънза.

47. Эста Архирейхьнԙ фарисейхьнень марта пърдазь орам и кортнесьть: тԙни месеньдтяма? Тԙ ломаньсь лама въдь оцю-тевьдԙ тіеньди.

48. Станяк Сонь кадъньдԙрясаськь, сембԙ Сонь кемсазь, — тоса сайхьть Римляттнԙ и сԙвсамазь народнекь моданекь.

49. Фкԙ ломань ёткстъст, кати-кодама Каіафа, сԙ кизънь архирейсна пшкԙдьсь теест:

50. Тинь мезевък аф содатада, прясънънтка аф кирьдсасьть тԙньнԙ: миньдейнекь сяда пара ули, кулъньдԙрԙй ломатьтнень инкса фкԙ ломань сембԙ народть юмамдънза.

51. Нԙ валънзън аф эсьстънза азъзеньгԙ, а сԙ кизънь архирей-шинц кувалма азусь станԙ Іисузть кулъмац народть инкса.

52. Тага аф аньцяк эсь плямань народть инкса, а нална сембԙ срадф идензънга Шкайть фкԙ марс пърдамаснън инкса.

53. Сԙ шиста кемъкстазь путсьть мԙль шавъмънза.

54. Іисузськԙ тяда мелԙ изь яксекь ни Іудейхьнень ёткува наявста, а аердсь тоста шава-вастънь ваксс, Ефрем лемса ошс и тозк ащесь тонафніензън марта.

55. Маладкшнесь Іудейхьнень Оцю-Шисна, и лама сԙ ширьдень ломаньдԙ Оцю-шидԙ ингелԙ сасьть Іерусалимти озъндъма.

56. Сԙ пингста вешеньдезь Іисузть и церькавса ащемстът фкԙ фкԙнь кизефнесьть: кода тинь мԙрьгтяда? Сон аф сай ъшта празьнекьти?

57. А архирейхьнԙ Фарисейхьнень марта [ 44 ]нолдасьть мԙрьгъма: кодак ни соданьдԙрясы, коса Сон ули, эста-кигԙ азъльцԙ кундамксънза.

  1. *) Эсь кяльсънък: фкԙ пекстънь шачф, двойняк.


Кемгафтувъце Пакш.

1. Сԙ Оцю-Шить эзда ингелԙ кота шинь пева сась Іисузсь Виѳаніяв, коса эрԙль сԙ Лазарьсь, конанц Сон шивългъфтъзԙ кулъста.

2. Эса анъклазь Теенза илԙдень шра *)[1]; Марѳась каванԙсь, а Лазарьсь озадъль Іисузть перьфка озадътьнень ёткса.

3. Тяса Маріясь, сԙвезь фунтъшка цебԙрь, питни-питнеса (питни-шуфтънь) вай, вадезень Іисузть пильгънзън и нардазень прԙ-шԙԙрензън марта; кудсь пԙшкедьсь тԙ вайть пара-таньцьти шинеденза.

4. Эста фкԙсь тонафніензън эзда, Искаріотэрԙй Симонань Юдась, конац сямъльдԙ мизԙ Сонь, мԙрьгсь:

5. Мес афълемаль ми тԙ вайсь колма сядт динаріяда, а нят афълемальть явъндт анайхьненьди (нищайхьненьди)?

6. Сон мԙрьгськԙ ни станԙ аф анайхьнень ужԙльдемгаст, а эсь вор-шинц кувалма. (Сон ярмак-ящикень ванфтыель и каньнезень мартънза нԙньнԙ, мезямът эзънза кайсельть).

7. Іисузсь пшкԙдьсь: кадъсьть авать; сон калмама шизън тԙнь ванфтъзԙ.

8. Анайхьнԙ ватт прокс мартънънт, а Мон аф прокс улян мартънънт.

9. Лама Іудейхьнень эзда, содамста тозк ащеманц, сасьть нԙемс Іисузда башка Лазарьтькԙ, конанц Сон живългъфтъзԙ.

[ 45 ]10. Архирейхьнԙ путъзь мԙль шавъмс Лазарьтькԙ сяс.

11. Сонь кувалмънза лама тов якай Іудейдԙ кемезь Сонь.

12. Омбъцԙ шинԙ лама народ, конат сасьть празьнекьти, марямста Іисузть Іерусалиму молеманц, сԙвезь пальма шуфтънь тарадкат,

13. Лисьсьть Сонь каршъзънза и сересьть: Осанна! баславаф Шкай лемса сай, Израилень Оцьазър!

14. А Іисузсь, од асёлънь мумда мелԙ, озась лангъзънза Валда-Сёрмать азфть коряс:

15. Тят ԙведькшнԙ, Сіонънь стирь! ва Оцьазърцԙ сай озада од асёлнԙ лангса. (Зах. 9, 9)

16. Тонафніензън тԙньди первай исьть шарькъдюфт; а менелень славас Іисузть тумдънза мелԙ лԙдьсь мԙлезъст Валда-Сёрмать стама азфъц, сякада станԙ тіезьгԙ Теенза.

17. Сядынгелԙ мартънза уленьди народсь азъндъзԙ Сонь Лазарьть калмъста лихьтеманц кулъстънга живългъдъманц.

18. Тԙ оцю-тевънц ланга марямань кувалма народськԙ лисьсь каршъзънза.

19. А Фарисейхьнԙ эсь ёткуваст кортасьть: ва нԙйсасьть-ъли тԙни эсь аф кенереманьнтень мезямъска? сембԙ мастърсь видеми мельганза.

20. Празьнекьти сафнень ёткса улельть Грект кати-мзярънест.

21. Синь нежедьсьть Филипти, Галилея мастърънь Виѳсаидэрԙйти, энԙльдсьть теенза кортазь: минь мԙленькԙ Іисузть нԙемс.

22. Филипсь моли тԙнь азъма Андрейти: тоса Андрейть марта Филипсь азсазь Іисузти.

23. Теест Іисузсь пшкԙдьсь: сась Ломанень Цёрать менель-славанц пингъц.

[ 46 ]24. Видеста, видеста кортан тееньнть: тозер-зёрнанԙсь станяк иляды ськамнянза, кулъфтԙрԙй сон модас прамстънза; а кулъньдԙрԙй, лама кенерьфь канды.

25. Кельгись эсь ваймънц, юмафцы сон: аф кельгись эсь ваймънц тԙ эрямстънза ванфтсы сонь пингень-пингсънь эрямати.

26. Урԙзԙ Монь мельган молезавък: коса улян Мон, эзк ули урԙзевък. Моньдень служама кармайть лувсы Монь Алԙзԙ.

27. Тԙни каньзедезюсь ваймезԙ; мезяма азан Мон? Алԙй! ванфтъмак сԙ частстън! Да Монь саньгԙ тԙ частти.

28. Алԙй! туфтк менелень-славас Эсь лемцень! Эста сась менельста вайгԙль: туфтынԙ, тагънга туфцан.

29. Тԙнь марямста ащи народсь мԙрьгсь: тԙ атяма; конат-конат кортасьть: Ангел Теенза пшкԙдьсь.

30. А Іисузсь, ушъдъзь кортаманц, азсь: тԙ вайгԙльсь аф Монь кувалмън кайгсь, а народть кувалма.

31. Тԙни судендави мастърсь; тԙни мастър-лангстътьнень оцювъсна паньфь ули мастърть лангста.

32. Мон, мастърть вельксс кепедьфтемден мелԙ, сембень шарфтсайнԙ Эсь пԙли.

33. Тԙнь кортазԙ Сон, шарькъдест, коданԙ Сон кулы.

34. Народсь пшкԙдьсь Теенза: минь законстънък марԙськь пефтемԙ улеманц Христозть; коданԙ Тон кортат: эряви Ломанень Цёрась кепедьфтфь улемс (кулъманкса)? Кіԙ тԙфтамъсь Ломанень Цёрась?

35. Іисузсь мԙрьгсь теест: тага аф ламъс валдсь ули мартънънт; якада ина, мзярс валда, тԙдԙзь кԙшԙ шобдась, шобдать эзга якайсь афълԙ содай, ков молемац.

36. Мзярс валдсь мартънънт, кемесьть валдть, [ 47 ]улезтада сонь цёранзъкс. Тԙнь мԙрьгемдԙ мелԙ Іисузсь аердсь и кԙшсь эстъдъст.

37. Сьняръшкада нԙезь оцю-тевьдԙ, конань Сон тіеньдезень ингелест, ашъзь кемԙ Сонь,

38. Пԙшкедювъза ингели-содай Исаіять валъц: Азърай! кіԙ кемезень миньстънък кульфненьнԙ? киньди шарькъдюсь Шкайть віец? (Исаія 53, 1).

39. Тԙнь кувалмънга тага синь изезь кемуфт Сонь, кода азсь сяка Исаіясь:

40. Тԙ народсь сокъргъптъзень эсь сельмъснън, кевкстъптъзень эсь седиснън, тяст нԙюфт сельмъснън марта, тяст маряфт седиснън марта, тяст шарфтуфтка Моньдинԙ, пчкафтъзалинень. (Исаія 6, 10).

41. Нԙнь азъзень Исаіясь Сонь азъндъмстънза, менелень-славанцка нԙемста.

42. Іудейхьнень пряфксснън ёткстънга ламънест кемезь Сонь, аньцяк Фарисейхьнень ингельдԙ афълезь азъндт эсь пряснън, афъльть аердфту сԙ марта синагогать эзда.

43. Синь ломаньстънь шнамать кельгелезь Шкайстънь шнамада пԙкь.

44. Іисузсь серьгԙдезь азсь: Монь кеміезԙ аф Монь кемсамань, а Монь кучіезень кемсы.

45. Монь нԙіезевък Монь кучіезень нԙйсы.

46. Мон сембԙ ломатьтнень валдъптъмъст сань, ԙрь кеміезԙ тяза иляда шобдас.

47. Ки Монь валънень марямстъст кемефтԙрясамань, Мон аф судендасан сонь: аф судендамъст сань, а ванъмъст.

48. Монь эздъдън аердыть, Монь валъненьди аф кулцъндыть ули ни судендаец: валъзԙ, конанц Мон азынԙ, сԙ астаткай шиста судендасы сонь.

49. Мон аф Эсьстън кортань, а Монь кучіезԙ, [ 48 ]Алԙзԙ макссь Тейнԙ мԙрьгъма, мезяма азъндъмс и коданԙ кортамс.

50. И содасан Мон: тԙ мԙрьгъмац — пингень-пингсънь эрямась. Эста, мезямът Мон кортан, кортан станԙ, коданԙ мԙрьгсь Тейнԙ Алԙзԙ.

  1. *) Ярцамат, симъмат.


Кемголмувъце Пакш.

1. Оцю-Ши празьнекьтԙ ингелԙ, Іисузсь, содамстънза саманц мԙнемать мастърть лангста Алянцты, нԙйфтезԙ эрямань пес моли кельгъманц, конанц марта Сонь кельгель Эсензън мастър-лангстътьнень ёткста.

2. Астаткайда ярцамста тонафніензън марта, мзярда Искаріотэрԙйть Симонань Іудать седіезънза путфъль ни шԙйтанста мԙль мимънза Іисузть,

3. Іисузсь, содамстънза, мес сембԙ Алянц кԙдста максф Сонь кԙдезънза, мес Сон Шкайста лисьсь и туй Шкайти,

4. Лисьсь шърать эшкста, каԙзԙ ланга адёжанц и сԙвф прԙ-руцԙть каркстазԙ.

5. Тяда мелԙ каԙсь ведь штама-пасудас и кармась тонафніензън пильгснън шнимъст и нарднемъст пря-руцԙть марта, конац каркстафъль.

6. Нежеди Симонти Петрати; тԙ кортай Теенза: Азърай! Теть-ъли штамат монь пильгенԙ?

7. Іисузсь пшкԙдьсь теенза: месеньдян Мон, тԙни тон аф содат, шарькъдсак сямъльдԙ.

8. Петрсь кортай Теенза: аф штасайть монь пильгенень мзярдънга. Іисузсь пшкԙдьсь теенза: штафтԙрԙтԙ, аш талекацԙ кԙдсън.

9. Симон Петрсь кортай Теенза: Азърай! аф аньцяк пильгенԙ (штамс эрԙвихьть), а кԙдьневък прԙзень марта.

[ 49 ]10. Іисузсь кортай теенза: штафть аньцяк пильгънзън эрԙвихьть штамс, — сон сембԙ ванькс (чистай); тиньгԙ ванькстада, аньцяк аф сембԙ.

11. Содальцԙ Сон Эсь міенц, сяс мԙрьгсь: аф сембԙ ванькстада.

12. Пильгснън штамдъст мелԙ каяф адёжанцка щамда мелԙ, меки озамста, мԙрьгсь теест: содасасьть-ъли, мезеньди Мон станԙ тіень тееньнть?

13. Тинь мԙрьгеньдсамасьть Тонафтыкс и Азъркс; ладс мԙрьгеньдсамасьть: видеста Мон Сян.

14. Эрь ва штаньдԙрԙйнень пильгеньнтень Мон, Тонафтыеньнтԙ и Азъръньнтԙ, эста тиньгԙ эряфтада фкԙ фкԙнь пильгть шнимс.

15. Мон максънь тееньнть нԙйфтема станяк тіеньдемс, коданԙ Мон тіень тееньнть.

16. Видеста, видеста кортан тееньнть: аш урԙ азърдънза оцю; аш кучф кучиденза оцю.

17. Тԙнь содаманц кувалма павазуфтада, станԙ тіеньденьдԙрясасьть.

18. Аф сембԙ ланганънт кортан: Мон содасайнԙ Эсь кочкафънень; аньцяк пԙшкедювъза Валда-Сёрмась: Мартън кшидԙ ярцайсь вельксъзън кепедезԙ кочкԙренц. (Псал. 40, 10).

19. Тԙнь азъндсан тееньнть улемадънза ингелԙ сяс: улемстънза тинь кемъзалемасьть Монь.

20. Видеста, видеста кортан тееньнть: Монь кучфъзень кельгіец Моньцень кельгсамань; а Монь кельгіезԙ кельгсы Монь кучіезень.

21. Тԙнь азъмда мелԙ каньзедезюсь Іисузсь потмъванза и азъндъзь мԙрьгсь: видеста, видеста кортан тееньнть: фкԙсь эсьтедънънт мійсамань.

22. Эста тонафніензън фкԙ фкԙ ланга варьжакшнесьть думадндазь, конанц станԙ Сон лԙтфнесы.

[ 50 ]23. Фкԙсь тонафніензън эзда, конанц кельгельцԙ Іисузсь, озадъль ёфси Іисузть ваксса серьцекь.

24. Сԙньди Симон Петрсь макссь содама, кизефтеза, кіԙ сԙ, конанц лԙтфнесы?

25. Сԙ Іисузти нежедемста кизефтезԙ Сонь: Азърай! конац стамъсь?

26. Іисузсь пшкԙди: сԙ, конанцты Мон сускъмть, навамдънза мелԙ, макссан. Эзк навазԙ сускъмть и максъзԙ Искаріотэрԙй Симонънь Іудати.

27. Сԙнь потмъс тԙ сускъмть мельгԙ сувась шԙйтансь. Эста Іисузсь мԙрьгсь теенза: мезяма тіемацԙ, тійкь курък.

28. Озадътьнень эзда конацка ашъзԙ шарькъдьть, мезень кувалма Сон станԙ мԙрьгсь теенза.

29. А къда Іудать кԙдса ярмак-ящекель; сяс конат-конат думадндасьть, Іисузсь мԙрьги теенза мезԙ-мезԙ рамамда празьнекьти, али анайхьненьди мезԙ-мезԙ явъндъмда.

30. Тона, сускъмть сивемдԙ мелԙ, эста кигԙ лисьсь, пингсь улель ве.

31. Мзярда сон лисьсь, Іисузсь азсзь: тԙни славакстъмсь Ломанень Цёрась, славакстъмсь вельденза Шкайськԙ.

32. Славакстъмъньдԙрԙсь вельденза Шкайсь. Шкайськԙ славакстъптсы Сонь Эсь вельденза, куръкстънга славакстъптсы.

33. Идьнят! аф ламъс ни ащан мартънънт. Карматада вешеньдемън, и кода Монъ Іудейхьненьди азън: ков Мон молян, эза тинь аф пачкъдюфтада, станяк тееньнтеньгԙ тԙни кортан.

34. Од мԙрьгъмазень тееньнть макссан: кельгіеньнть фкԙ фкԙньнтень тиньгԙ.

[ 51 ]35. Сԙнь кувалма сембԙ путтԙдԙзь Монь тонафніекс, уленьдԙрԙй ётксънънт кельгъмась.

36. Симон Петрсь кортай Теенза: Азърай! ков туят Тон? Іисузсь пшкԙдьсь: ков Мон туян, тԙни тон аф молюват, а сямъльдԙ молят мельган.

37. Петрсь кортай Теенза: Азърай! мес аф молюван мельгат тԙни? Мон Эсь эрямазень инксът путсан.

38. Іисузсь пшкԙдьсь теенза: эрямацень инксън путсак? Видеста, видеста кортан теть: атёкш морамъзънза колмъксьть атказат прԙ эздъдън.


Кемниліеце Пакш.

1. Тяза каньзедԙ тинь седіеньнтԙ; кемъсьть Шкайть, Моньгԙ кемъмасьть.

2. Лама вастта Алԙзень кудса. Станԙ улефтԙрԙль, Мон азълень: молян тееньнть вастънь анъклама.

3. Тумдън мелԙ, вастънь анъкламда мелԙ, меки саян, сԙфтԙдԙзь Эсь пԙлън, тиньгԙ улезада эзк, коса Мон.

4. А ков молян, содасасьть; кизеньгԙ содасасьть.

5. Ѳомась кортай Теенза: Азърай! аф содасаськь, ков молят; коста содасаськькԙ тԙ кить?

6. Іисузсь кортай теенза: кись, видесь, эрямаськԙ — Мон; кивък аф сави Алԙзьти Монь вельдедън башка.

7. Соданьдԙрԙлемасьть Монь, содалесьть Алԙзеньгԙ. Тԙниста содасасьть Сонь и нԙесьтькԙ.

8. Филипсь кортай Теенза: Азърай! нԙйфтькь миньдейнекь Алԙцень, и саты тейнекь.

9. Іисузсь кортай теенза: тьняра ётка мартънънтан, штли неньгԙ тон аф содасамак, Филип? Монь [ 52 ]нԙіезԙ — Алԙзень нԙіец; коданԙ тон мԙрьгат: нԙфтькь миньдейнекь Алԙцень?

10. Штли тон аф кемсак: Мон Алԙзень эсан, Алԙзԙ Моньсън? Валт, конань азъндсайнԙ тееньнть, азъндсайнԙ аф Эсьстън; Эсън ащи Алԙзԙ тефьнень тіендьсынԙ.

11. Кемъмасьть: Монь Алԙзень эса, Алԙзԙ Монь эсън; кемефтԙрятада ина валънь азъмган, кемъмасьть тевень тіемган.

12. Видеста, видеста кортан тееньнть: Монь кеміезьти тіевихьть тефьть, кодапт Мон тіеньдян, нядънга оцюфт тіевихьть сяс: Мон молян Эсь Алԙзьти.

13. Мезяма ананьдԙрятада Монь лемсън, сембень тійсайнԙ, славакстъмъза Алԙзԙ Цёранц вельдԙ.

14. Мезяма ананьдԙрясасьть Монь лемъсън, сԙнь тійсан.

15. Кельгеньдԙрясамасьть Монь, пԙшкедіеньнть Монь мԙрьгъманень.

16. Мон энԙльдсан Алԙзень, и макссы тееньнть омбъцԙ Васԙйть, улеза мартънънт пинген-пингс.

17. Духънц видеть, Конац аф кельгеви мастър-лангстътьненьди аф нԙювъманц кувалма, да Сонь эсь аф содамаснън кувалма; аньцяк тинь Соньнԙ содасасьть: Сон ащи тинь мартънънт и ули эсънънт.

18. Мон сиратакс аф кадтԙдԙзь; Мон саян пԙлънънт.

19. Тага аф ламъс, и мастърсь аф нԙйсамань ни, а тинь нԙйсамасьть: Мон эрян, тиньгԙ карматада эряма.

20. Сԙ шиста тинь содасасьть: Мон Алԙзень эсан, тинь Монь эсънтада, Мон эсънънтан.

21. Мԙрьгъманень мԙляфтысна и пԙшкедисна — сԙ Монь кельгіезԙ; а Монь кельгіезԙ кельгф ули [ 53 ]Алԙзень кԙдста; Моньцькԙ соньнԙ кельгсан и нԙевикс аран ингеленза.

22. Іудась (аф Искаріотэрԙй) кортай Теенза: Азърай! мезень кувалма Тонь мԙльцԙ нԙевикс арамс минь ингеленекь, аф сембԙ ломатьтнень ингели?

23. Іисузсь пшкԙдьсь теенза: Конац кельгсамань, сԙ валъзеньгԙ ванфтсы: сԙнь Алԙзевък кельгсы, и Минь сатама пԙлънза эряма-вастънекеньгԙ сонь пԙлънза тійсаськь.

24. Монь аф кельгіезԙ, валънень аф ванфтсынԙ; а валсь, конань марясасьть, аф Моньцень, а Монь кучіезень, Алԙзень.

25. Нԙнь азъндсайнԙ тееньнть, мзярс мартънънтан.

26. А Васԙеньнтԙ, Святой Духсь, Конанц кучсы Алԙзԙ Монь лемъзън, тонафттԙдԙзь сембъс, мԙлезънънтка лԙтфтасынԙ сембень, мезямът Мон кортнень тееньнть.

27. Сетьмъма кадан тееньнть; Моньцень сетьмъмазень тееньнть макссан; аф, кода мастър-лангстътьнԙ макссихьть, Мон макссан: тяза каньзедь, тяза ԙведькшневък седіеньнтԙ.

28. Тинь марԙсьть азфъзень: туян ингельденънт, и саян пԙлънънт. Кельгеньдԙрԙлемасьть Монь, тинь кенԙрьдювъледԙ азъмазън: молян Алԙзьти; сяс, Сон Моньдедън оцю.

29. Вага Мон сԙнь азынԙ тееньнть улемадънза ингелԙ, кемъзалемасьть улема-пингстънза.

30. Аф ламъс ни кортан мартънънт; моли мастър-лангстътьнень оцювъсна, Моньсън мезецка аш.

31. А сембԙ мастър-лангстътьнԙ содаст, Мон кельгсан Алԙзень, и кода мԙрьгсь Алԙзԙ, станԙ тіеньдян; стяда, аряда тяста. [ 54 ]

Кеветіеце Пакш.

1. Мон самай кԙрьмазъц виноград-шуфтть, Алԙзԙ Монь виноград-садть азъръц.

2. Ԙрь тарадъзень кенерьфень аф каннить. Сон аердфтсы; а маріԙйть аръптсы, сяда маріяза.

3. Тинь ни арътфттада сԙ валть вельдԙ, конанц Мон азынԙ тееньнть.

4. Уледԙ Моньсън, Монга улезан эсънънт. Кода тарадсь эсь вельденза аф маріԙви, улефтԙрԙй фкакс шуфтънц марта; станԙ тиньгԙ, улефтԙрятада эсън.

5. Мон тарадан, тинь иліензътада. Конац ащувъньдԙрԙй Моньсън, Монга эсънзъньдԙрян, сԙ лама кенерьфтԙ канды; Моньфтемън мезевък аф тіюфттада.

6. Конац ащефтԙрԙви Моньсън, сԙ ёрдаф ули шири и тарадть ладса коськи. А стама тарадтнень кочкъндсазь и пълтнесазь.

7. Ащуфтԙрятада Моньсън кирьденьдԙрясаеньнть валънень эсънънт; эста, мезяма тяза кельгу тееньнть, анада, и максф ули тееньнть.

8. Эста славакстъми Монь Алԙзԙ, лама кенерьфьтԙ кандувъньдԙрятада; эста ни ультяда Монь тонафнинԙ.

9. Конашкава кельгъмань Алԙзԙ, сяшкава Монга кельгедԙзь; кирьдьфтіеньнть прԙньнтень кельгъмазень эса.

10. Ванфтъньдԙрясаеньнть мԙрьгъманень, ультяда кельгъмазень эса: коданԙ Мон Алԙзень мԙрьгъманзън ванфтынень и ащан кельгъманц эса.

11. Тԙнь Мон азынԙ тееньнть, кенԙрьдемазԙ эсънънт улеза прокс, кенԙрьдемакска улеза кенԙрьдеманьнтԙ.

[ 55 ]12. Стама Монь мԙрьгъмазԙ: сяшкава кельгіеньнть фкԙ фкԙньнтень, конашкава кельгедԙзь Мон.

13. Аш сԙнь кельгъмадънза оцю, конац эсь ваймънц макссы ялганзън инкса.

14. Тинь ялганетяда, пԙшкеденьдԙрясаеньнть Монь мԙрьгеньдфенень.

15. Мон аф мԙрьгеньдьтԙдԙзь ни урякс, урԙсь аф содасынԙ эсь азърънц тіеньдеманзън; Мон мԙрьгедԙзь ялгакс сяс: Мон сембеньнԙ азъндынԙ тееньнть, мезямътьнень марԙйнень Алԙзень эста.

16. Аф тинь кочкамасьть, а Мон кочкадԙзь и путъдԙзь моликс, кенерьфень кандыкс, кенерьфеньнтеньгԙ касыкс: максъза тееньнть Алԙзԙ Монь лемезень вельдԙ, мезяма афъледԙ анак.

17. Ва мезяма мԙрьган тееньнть: кельгіеньнть фкԙ фкԙньнтень.

18. Кельгефтԙрԙтԙдԙзь мастър-лангстътьнԙ, содасьть, Монь лангъзън тиньдедъннт ингелԙ валгсьть кԙжсна.

19. Мастър-лангстътьнень ёткста уленьдԙрԙледԙ, эста синь синьценьнеть кельгелезь; аф синь ялганьшиденънт и Монь кԙдстън кочкамадънънт валгф лангъзънънт мастър-лангстътьнень кԙжсна.

20. Мԙляфтъсьть Моньстън азф валть: урԙсь эсь азърдънза аф оцю. Паньценьдԙрямазь Монь, паньцетԙдԙзь тиньгԙ; Монь валъзень ванфтъньдԙрясазь, ванфтсазь тиньгԙ валъньнтень.

21. А сембԙ нԙнь тисазь тееньнть лемезень инкса сяс, аф содасазь кучіезень.

22. Сафтԙрԙлень, кортафтԙрԙлень, грѣхснъвък афъль уль лангсъст; а тԙни аш аралԙйсна грѣхснън эзда.

23. Монь аф кельгись Алԙзень аф кельгсы.

[ 56 ]24. Тійфтԙрԙлень ётксъст тефьть, кодапт илԙ кивък изесь тіеньдԙ, эста грѣхфтъпт улельть; а тԙни нԙезь, и ашъмазь кельгԙ Алԙзень мартънга.

25. Аньцяк ва пԙшкедювъза законъзъст сёрмадф валсь: абун иземазь кельгԙ (Псал. 68, 5).

26. Мзярда сай Басԙеньнтԙ, Конанц Мон кучфтсан Алԙзень кԙдста, видеть Духъц, Конац Алястън лиси, Сԙ азсамань Монь.

27. Тиньгԙ карматада азъндъмън сяс, тинь перьвай кигԙ мартънтада.


Кемготувъце Пакш.

1. Нԙнь азъндынень тееньнть, афъледԙ васькафтуфт.

2. Синагогастъст патьтԙдԙзь; мԙнь стамавък пингԙ ули, мзярда тинь шавіеньнтԙ кармай Шкайти озъндъмакс лувъндъмс стама тіеньдеманц.

3. Станԙ тіеньдемс кармайхьть сяс, ашъзь содафта есьтеест аф Алԙзень, аф Монь.

4. Тԙнь Мон азынԙ тееньнть сяс, сама-пингстънза лԙдеза мԙлезънънт тԙнь ланга азъндъмазԙ; первай ашънь азънда сяс, Моньць мартъннтълень.

5. А тԙни молян Эсь кучіезьти, тинь эсьтедъннт конацка афълԙ кизефтсамань: ков молят?

6. А тԙнь азъндъмадънза каньзедезюсь седіеньнтԙ.

7. Но азсан видеть тееньнть: сяда пара тееньнть, моленьдԙрян; молефтԙрян, аф сай тееньнть Басԙеньнтԙ, моленьдԙрян, кучфтсан Соньнԙ пԙлънънт.

8. Сон самстънза шарькъдьфтсынԙ мастър-лангстътьнень грѣхтъст, видедест судендамадъстка:

9. Грѣхтъст, — иземазь кемуфт;

[ 57 ]10. Видедест, — молян Алԙзьти, афълԙ нԙйсамасьть;

11. А судендамадъст. — мастър-лангстътьнень оцювъсна судявсь.

12. Лама неньгԙ эряви азъмс тееньнть, аньцяк тԙни аф шарькъдьфтяда.

13. А мзярда сай Сон, видеть Духъц, эста тонафттԙдԙсь сембԙ видети: аф Эсьстънза кармай кортама, някънь азъндсынԙ, мезямътьнень кульсынԙ; ингелԙ-пԙльтькԙ азсы тееньнть.

14. Сон славакстъптсамань Эсьстън сԙвъманц марта тееньнтькԙ сԙнь азъманц марта.

15. Сембԙ Алԙзеньнензън Моньнеть; сяс мԙрьгень, Моньстън сԙви и азсы тееньнть.

16. Курък аф нԙйсамасьть ни, тагък курък нԙйсамасьть; молян Алԙзьти.

17. Эста кой-конат тонафніензън эста мԙрьгсьть фкԙ фкԙньди: мес станԙ кортай: курък аф нԙйсамасьть, тага курък нԙйсамасьть, и: Алԙзьти молян?

18. Станԙ содафнелезь синь сԙнь: мес Сон азсы куръкть? Аф шарькъдьсаськь кортамазънза.

19. Іисузсь, шарькъдемък мԙльснън кизефтемс Сонь, мԙрьгсь теест: аф тԙнь кувалма фкԙ фкԙнь кизефттяда, мес Мон мԙрьгень: курък аф нԙйсамасьть, и тага курък нԙйсамасьть?

20. Видеста, видеста кортан тееньнть: тинь аварьгадтада и летнԙзь явсефьттяда, а мастър-лангстътьнԙ кенԙрьдихьть; Тинь каньзедезюфттада, аньцяк каньзедьксъньнтԙ кенԙрьдемакс арай.

21. Авась идень шачфтъмста пичеди: пищема-пингъц сась; идьть шачфтъмда мелԙ кенԙрьдемстънза аф мԙляфтсы пищеманц: ломань шачсь мастърть лангс.

22. Сԙ ладса тиньгԙ тԙни пичедеманьнтԙ; [ 58 ]аньцяк Мон тага васьфтьтԙдԙзь, и кенԙрьди тинь седіеннтԙ, и кенԙрьдеманьнтень кивък аф нельгсы кԙдстънънт.

23. Сԙ шиста тинь афълԙ кизефтсамасьть мезьденьгԙ. Видеста, видеста кортан тееньнть: мезяма афъледԙ ана Монь лемсън Алԙзень кԙдста, макссы тееньнть.

24. Тԙнемс тинь мезевък ашъдԙ ана Монь лемсън; анада и сԙвсасьть, кенԙрьдеманьнтԙ пԙшксԙ улеза.

25. Тԙ пингс Мон кортнень тееньнть вельтяфста (ёфкс ладса); ва сай пингть аф карман станԙ кортама, а видеста Алԙзень азсан.

26. Сԙ пингста карматада Монь лемсън анама, и аф мԙрьгсан, энԙльдсан Алԙзень тинь инксънънт:

27. Алԙзԙ Соньцькԙ кельггԙдԙзь сяс, мес тинь кельгъмасьть Монь и кемесьть Алястън лисемазень.

28. Мон Алястън лисемък сань мастър-лангстътьнень ёткс; тԙни нԙнь кадсайнԙ, молян Алԙзьти.

29. Тонафніензън мԙрьгсьть Теенза: тԙни ва Тон видеста кортат, фкԙвък вельтяф вал ашъть аз.

30. Тԙни нԙйсаськь: Тон сембень содасайть, афълԙ эряви Теть киньгԙ кизефнемац. Тԙнь кувалма кемсаськь Шкайста лисемацень.

31. Іисузсь пшкԙдьсь: штли тԙни кемсасьть?

32. Эрь ва сай пингԙ, саськԙ ни сон, тинь срадтада ԙрь эсь ширезънза и Монь ськамнян кадсамасьть; аньцяк Мон аф ськамнян: Мартън Алԙзԙ.

33. Тԙнь азынԙ тееньнть, улеза Монь кувалмън вастсънза седіеньнтԙ. Мастър-лангънь эрямстънънт пичедьтяда; но віияфніеньнть прԙньнтень: Мон сԙськинԙ мастър-лангстътьнень. [ 59 ]

Кемсисемце Пакш.

1. Нԙ валънзън эзда мелԙ Іисузсь варьжафтъзень сельмънзън менельть лангс и мԙрьгсь: Алԙй! сась пингезԙ: славакстънтк Эсь Цёрацень, Тоньгԙ славакстъптанза Цёрацԙ:

2. Тон максъть Теенза пряфкс-ши сембԙ эрԙй лангса, эряст Сонь вельденза пингень-пингс сембԙ кԙдстът Теенза максъфнԙ.

3. Ва пингень-пингсънь эрямась: содазадԙзь Тонь, фкԙ видԙ Шкайть, содазазь Тоньстът кучф Іисузть Христозтькԙ.

4. Мон славакстъптыхьтень мастър-лангстътьнень ёткува, пԙшкединԙ тевьть, конань максыть Тейнԙ пԙшкедемс.

5. Тԙни славакстъптъмак, Алԙй, Эсь славасът, конасълень Мон Тонь пԙлът пингтнень улемадъст ингелԙ.

6. Мон азынԙ лемьцень нԙ ломатьтненьди, конань Тон максыйть Тейнԙ мастър-лангстътьнень ёткста; синь Тоньнегъльть, и максыйть Тейнԙ, нят и ванфтъзь валцень.

7. Тԙни синь шарькъдезь: сембԙ, мезяма Тоньстът Тейнԙ максъфъль, Тоньнԙ сицԙ.

8. Максф Моньдинԙ валтненьнԙ Мон максынень теест; синь сԙвезь и ладс шарькъдезь Тоньстът лисемазень и кемезь, Тон кучъмайть.

9. Мон нԙнь инкса энԙльдян, аф сембԙ мастър-лангстътьнень инкса энԙльдян, аньцяк нԙнь инкса, конань Тон максыйть Тейнԙ сяс, мес синь Тоньнеть.

10. Сембԙ Моньнесь Тоньнԙ, Тоньнеськԙ Монь, и Мон славакстъмънь вельдест.

11. Мон ни аф мастър-лангстътьнень ётксан, а [ 60 ]синь нԙнь ётксът; Мон Теть молян. Валда Алԙзят! ванфтыйть синь Эсь лемъзт; нят, конань Тон максыйть Тейнԙ, улест фкԙ, кода Минь.

12. Эсь улемстън мастърть лангса мартъст, Мон ванфнинень лемъзът: конань Тейнԙ максыйть, Мон ванфтынень, изь юма эстъдъст конацка, юмамань цёрада башка, пԙшкедювъза Валда-Сёрмась (Псал. 108, 17).

13. А тԙни молян Теть, тԙнь кортан неньгԙ мастърть лангса, улеза прядф синь кенԙрьдемасна.

14. Мон максынԙ теест валцень, и кармасьть мастър-лангстътьнԙ аф кельгъмъст сяс, мес синь аф мастър-лангстъньнеть, кода монга аф мастър-лангстъньнян.

15. Аф энԙльдян Теть нонань ёткста сԙвъмаснън инкса, аньцяк араляфтыйть синь кальдявда.

16. Синь аф нонань ёткста, кода Монга аф нонань ёткстан.

17. Валдъптыйть синь Эсь видесът; валцԙ Тонь — видесь.

18. Кода Тон кучъмайть мастър-лангстътьнень ёткс, стянԙ Монга кучинень.

19. Синь инксъст Мон Эсь прԙзень макссан, улест валдъптфт видеса.

20. Энԙльдян Мон аф аньцяк синь инксъст, а синь вельдест Монь валънь кемихьнень инксънга.

21. Сембԙ улест фкԙ: кода Тон, Алԙй, Эсън, Монга Эсътан, — станԙ синьгԙ улест Эсънък фкԙ; — кемъза мастър-лангсь, мес Тон кучъмайть.

22. Пара-славатькԙ, кодама Тон максъть Тейнԙ, Мон максынԙ теест: улест фкԙ, кода Минь фкԙ.

23. Мон эсъстан, Тон Эсънат: прядувъст фкас, шарькъдеза мастър-лангсь, мес Тон кучъмайть, а синь кельгить, кода кельгъмайть Монь.

24. Алԙй! конат Тейнԙ максфт, кельган, нятка улест мартън эса, коса карман улемԙ; нԙест [ 61 ]Тоньстът максф Тейнԙ славазень сяс, мес Тон кельгъмайть пингтнень ушъдъмадъст ингелԙ.

25. Видԙ Алԙй! мастър-лангстътьнԙ изедԙзь сода; а Мон содайхьтень, нятка содазь, мес Тон кучъмайть.

26. Мон азынԙ теест лемьцень, тагънга азсан: кельгъмацԙ, кодамъса кельгъмайть, улеза эсъст, Монга улян эсъст.


Кемгафксувъце Пакш.

1. Нԙнь мԙрьгемдԙ мелԙ Іисузсь тусь Эсь тонафніензън марта Кедрон шудерьксть тона бокъзънза, коса садъль; сԙ садти и сувась Сон тонафніензън марта.

2. Содальцԙ сԙ вастть Сонь міец Іудась; Іисузсь сидеста яксель эза тонафніензън марта.

3. Эрь вага Іудась, сԙвемдԙ мелԙ эсьтеенза салдадънь полкть да архирейхьнень Фарисейхьненьгԙ слугаснън, сай тоза лама фанарь толса, оцю штатол-валдса, свякай аружія мартънга.

4. Іисузсь, содамста, месьть улема кармайхьть мартънза, нежедьсь малазъст и мԙрьгсь: кинь вешеньдсасьть?

5. Теенза пшкԙдьсть: Назорей Іисузть. Кортай теест Іисузсь: сԙ Мон. Ащесь мартъст міецка Сонь Іудась.

6. А мзярда Іисузсь мԙрьгсь теест: сԙ Мон; эста синь потавсьть меки и пԙԙрьсьть мастъру.

7. Тага кизефтезень: кинь вешеньдсасьть? Нонат азсьть: Назорей Іисузть.

8. Іисузсь пшкԙдьсь: мԙрьгень ни, тԙ Мон; Эста, Монь вешеньдԙрясамасьть, кадыеньнть нят туйхьть.

[ 62 ]9. Станԙ пԙшкедьсь азф валъц: няда, конань максъть Тейнԙ, киньгԙ Мон изень юмафта.

10. Симон Петрсь, мартънза токадьф палажть таргазԙ да ԙрьтезԙ мартънза архиреень урԙть и прафтъзԙ видԙ пиленц. Урԙть лемъцъль Малх.

11. Іисузсь мԙрьгсь Петрти: тонгк палажцень вастъзънза. Шли аф симъма Тейнԙ сяда, мезямъда мԙрьгсь Тейнԙ Алԙзԙ.

12. Эста салдаттне оцюняснън марта Іудейхьнень уряснън мартънга сԙвезь Іисузть и сотнезь.

13. Вԙтезь Сонь первай-кигԙ Аннати, сԙ кизъньнԙ архирейть Каіафать атԙвезенцты.

14. Сԙ Каіафась самай тԙль, конац Іудейхьненьди азсь: сяда пара ули, кулъньдԙрԙй фкԙ ломань сембԙ народть инкса.

15. Іисузть мельгԙ мольсь Симон Петрсь да тага фкԙ тонафніец: сԙ омбоцесь содафъль архирейти, сяс Іисузть марта війсцък сувась архиреень пирьфти.

16. А Петрсь илядсь ушу, орта лангс. Сямольдԙ ялгац, архирейть содафъц, лисьсь и мԙрьгсь орта-ваны авати (сувафтъмдънза), сон сувафтъзԙ Петрть.

17. Сԙ ёткста орта-ваны авась кортан Петрти: тонга аф тонафніецат-ъли сԙ ломаньть? Сон пшкԙдьсь: аяф.

18. Сяка ёткть архиреень урԙтьнԙ крьвԙсьтьсьть (пирьфи пенгԙнь) тол и эженьдсьть перьфканза, ушъсь кельмель. Ащесь мартъст Петрськԙ и эженьдсь.

19. А архирейсь кизефтезԙ Іисузть тонафніензън ланга, тонафтъманц ланганга.

20. Іисузсь пшкԙдьсь теенза: Мон наяв кортнень мастърлангстътьненьди; тонафтълень синагогава церькаванга, ков пуръмкшнихьть сембԙ Іудейхьнԙ, а салава мезеньгԙ афълԙ кортань.

21. Мес Монь кизефнесамак? кизефтить [ 63 ]кортнефезень куліензон; синь, ва, содайхьть, мезямът Мон кортнень.

22. Станԙ кортамстънза, фкԙ урԙ, вакссънза ащись, ԙрьтезԙ Сонь щёканцты, кортазь: Тон станԙ пшкԙдят архирейти?

23. Теенза пшкԙдьсь Іисузсь: пшкԙденьдԙрԙнь кальдявста, азк пшкԙдемазень кальдявънц; пшкԙденьдԙрԙнь ладс, мезенькса пікссамак?

24. Аннась кучъзԙ Сонь сотнефста Каіафа архирейти.

25. А Симон Петрсь ащесь и эженьдсь. Эста кизефтезь сонь: тонга аф тонафніензън-ъли ёткста? Сон атказась пшкԙдезь: аяф.

26. Фкԙсь архиреень урԙтьнень эзда, фкԙ юръмънь сԙ марта, конанц Петрсь пиленц прафтъзԙ, кортай: шли аф мон нԙйхьтень садста мартънза?

27. Петрсь тага атказась, и эзк кукърԙзԙ атёкшсь.

28. Каіафать пԙльдԙ вԙтезь Іисузть Преторіяв *)[1]. Эста шобдаваль ни; синь Преторіяти исьть сува, тяст гадяв (сԙ марта), а пчкаст Оцю-Шиснънъ озъндфънц сивъманцты.

29. Пилатсь лисьсь синьдеест и кизефтезень: мезяма марта шуміяфтсасьть тԙ ломаньть?

30. Синь пшкԙдьсть теенза: кальдяв-тевень тіи улефтԙрԙль, минь афълеськь вԙтԙ Соньнԙ теть.

31. Пилатсь мԙрьгсь: эста сԙвесьть Сонь и судендасьть эсь законъньнтԙ марта. Тԙнь лангс Іудейхьнԙ азсьть: миньдейнекь апак макст волԙсь максъмс ломань кулъманцты.

32. Тԙнь вельдԙ пԙшкедюсь валъц, конанц азъзԙ Іисузсь, шарькъдьфнемста, коданԙ Сон кулы.

[ 64 ]33. Эста Пилатсь меки сувась Преторіяти и, терьдьфтезь Іисузть кизефтезԙ Сонь: Оцьазърснат-ъли Тон Іудейхьненьнԙ?

34. Іисузсь пшкԙдьсь теенза: эсьстът-ъли тон тԙнь кортасак, али кить азъндъмазь теть?

35. Пилатсь мԙрьгсь: шли Іудеян мон? Народцԙ Тонь архирейхьневък тейнԙ максъдԙзь: мезяма тіеть?

36. Іисузсь пшкԙдьсь: Монь оцьазър-шизԙ аф мастърънь оцьазър-шить кодяма; уленьдԙрԙль оцьазър-шизԙ стама, эста Монь слуганԙ кармальть тюремԙ (борацяма) Монь инксън, тязан максу Іудейхьненьди: да оцьазьр-шизԙ аф тястъкъньнԙ.

37. Пилатсь азсь Теенза: эста Тон оцьазърат? Іисузсь пшкԙдьсь: тон азъмайть оцьазъркс. Мон сяс шачънь, мастърть лангска сань, азъндъзан видеть. Сембԙ видестъсь кулцъндсы вайгԙлезень.

38. Пилатсь кизефтезԙ Сонь: мезяма сԙ видесь? Станԙ мԙрьгезь, тага лисьсь Іудейхьнень ингели и азсь теест: кодамъвък шума аф мушъндан мон Эсьтедънза.

39. А тинь ва ули абуцԙньнтԙ, Оцю-Шиньнтень кувалма нолдалинԙ фкԙть; туй-ъли мԙлезънънт, нолданьдԙрясан тееньнть Іудейхьнень Оцьазърснън?

40. Эста сембԙ кармасьть серемԙ: аф Сонь (нолдак), а Вараввать. А сԙ Вараввась разбойнекель.

  1. *) мастърснън кирьдіенц куд.


Кевехксъце Пакш.

1. Эста Пилатсь кармафтъзԙ пикссемънза Іисузть.

2. Салдаттнԙ, кодазь пԙкь пупай иліень оцьазър-карон, путъзь прязънза и щафтсьть лангъзънза якстерԙ адёжа;

[ 65 ]3. Кортасьть Теенза: шумбрат эрят, Іудеень оцьазърай! и ԙрьтнелезь Сонь щёканзън ланга.

4. Пилатсь тага лисьсь и пшкԙдьсь теест: ва Мон лихьтсан Соньнԙ ингеленънт, шарькъдювъза тееньнть аф мумазԙ Эсьтедънза кодамъвък шума.

5. Тԙ ёткса лисьсь Іисузсь сԙ оцьазър-каронса и якстерԙ адёжаса. Пилатсь мԙрьгсь: ва ломаньсь!

6. Кодак нԙезь Сонь архирейхьнԙ эсь урясна марта, сереськадсьть: ԙськедьфтькь, крёз лангс Сонь ԙськедьфтькь! Пилатсь кортай теест: сԙвесьть Сонь тинь да ԙськедесьть, а мон мезеньгԙ мувър Сонь лангсънза аф мушъндан.

7. Іудейхьнԙ пшкԙдьсьть: минь ули закон, и сԙ законънькень коряс Сон сави кулъфтъмс; Сон Эсь прянц Шкайть Цёракс лувфнесь.

8. Пилатсь тԙ валснън марямък сяда пԙкь ԙведьсь;

9. Сувась оду Преторіяти и мԙрьгсь Іисузти: Тон костъньнят? Іисузсь ашъзԙ пшкԙдьть теенза.

10. Пилатсь кортай Теенза: моньдень-ли аф пшкԙдят? шли аф содасак волԙзень шавъмът али нолдамът?

11. Іисузсь пшкԙдьсь: вԙрьдԙ улефтԙрԙль теть максф, мезеньгԙ волԙ тонь афъль уль Монь лангсън; сяс пԙкь грѣху сԙ, конац міймань теть.

12. Сԙ пингста Пилатсь вешеньдсь нолдамънза. А Іудейхьнԙ сересьть: нолданьдԙрясак Сонь, эста тон оцьазърть пративнекъцат. Эсь прянц оцьазъркс нԙйфтись и оцьазърть пративнекъц.

13. Тԙ валть марямък Пилатсь лихьтезԙ Іисузть и озась судендама-вастс, конанц мԙрьгеньдельть Лифостротон *)[1], а еврейскайкс Гаввафа.

[ 66 ]14. Эста Оцю-Шиснън ингельдень пԙденьцяцъль, котъцексъшкаль час. Пилатсь кортай Іудейхьненьди: ва Оцьазъръньньтԙ!

15. Нонат серьгԙдьсть: сԙвфтькь, сԙвфтькь, ԙськедьфтькь Сонь! Пилатсь кортай теест: Оцьазъръньнтень шавфтсан? Пшкԙдьсть архирейхьнԙ: тԙніеньнедԙ башка минь аш оцьазър.

16. Аньцяк эста ни максъзԙ Сонь кулъфтъмс.

17. Сԙвезь Іисузть и вԙтезь. Кандъзь Эсь крёзънц, Сон лисьсь сԙ вастти, конанц мԙрьгеньдельть: Шама-лангсь, а еврейскайкс Голгофа.

18. Тоза Сонь кулъфтъзь; кулъфтъзь эстък кафта илядънга, фкԙть фкԙ ёнъзънза, омбъцеть омбъцԙ ёнъзънза, а ёткъзъст Іисузть.

19. Пилатсь крёзънц пряс сёрмавък путфтсь. Эзънза сёрмадфъль: Іисузъ Назорей, Іудеень Оцьазър.

20. Тԙ сёрмать лама Іудейдԙ морафтъльть: вастсь, коза кулъфтъзь Іисузть, аф ичкезель ошть эзда. Сёрмадфъльгԙ Евреень кԙльса, Грекънь кԙльса, Римскай кԙльсънга.

21. Іудеень архирейхьнԙ мԙрьгсьть Пилатти: тят сёрмадфта: Іудеень Оцьазър; сёрмадфтк: Сон корталь: Іудеень Оцьазъран.

22. Пилатсь пшкԙдьсь: сёрмадфъзԙ ладс сёрмадф.

23. Салдаттнԙ, шавъмдънза мелԙ, сԙвезь Сонь адёжанзън и явфтъзь нилԙ талекас, тифтень талека ԙрь салдатти, панардънза башка; тԙ панаръц аф стазь стафъль, а станԙ кодазь кодафъль.

24. Сяс салдаттнԙ мԙрьгсьть фкԙ фкԙньди: тԙнь аф сԙзьсаськь, а каясаськь шуфтс, киньди саты. Тԙнь кувалма пԙшкедьсь Валда-Сёрмать азфъц: явфтъзь есьтеест Монь щаманень, панаръзеньгԙ каԙзь шуфтс. (Псал. 21, 19). Ва мезяма тисьть салдаттнԙ.

25. Крёзънц ваксса Іисузть ащесьть тԙряц, [ 67 ]тԙрянц сазъръц Клеопань Марія, да Магдалэрԙй Маріясь.

26. Іисузсь, нԙемста Эсь тԙрянц да Эсь кельгъф тонафніенц тозк ащемдԙ, азсь тԙрянцты: ва тԙ тонь цёрацԙ!

27. Тԙнь мельгԙ азсь тонафніенцты: ва тԙ тонь тԙрԙцԙ! Тяда мелԙ сԙ тонафніец сԙвезԙ Сонь Эсь пԙлънза.

28. Сембԙ няда мелԙ Іисузсь, содазь сембԙ ни тіюсь Валда-Сёрмать пԙшкедеманцты эрявикстнԙ, кортай: потмъзԙ шԙйсь.

29. Тозк ащель кԙдьгенԙ сԙптԙ (уксуста) пԙшксԙ. Салдаттнԙ лопафтсьть сԙ сԙпьть марта грецкай губа, сотъзь сонь олга пес и кепедьсть сонь кургънц ваксс.

30. Сԙпьть варьжамдънза мелԙ Іисузсь азсь: пԙшкедюсь! и прянц комамста ваймедԙ маштсь.

31. Сԙ шись пԙденьцԙль; сяс Іудейхьнԙ, тяст илядт нԙ шавфнень тѣласна крёзтненьди ётк-шис, (сԙ ётк-шись оцювъль шисна), энԙльдсьть Пилатти: тапафтыть пильгԙ-сԙԙрьснъни валтфтыть.

32. Эстък сасьть салдаттнԙ и фкԙть мартънза шавфть пильгԙ-сԙԙрензън тапазь омбъцетькԙ.

33. А Іисузти нежедемък нԙезь, Сон кула, изезь тапа пильгԙ-сԙԙрензън;

34. Аньцяк фкԙ салдаттнень ёткста бокънц пԙлезԙ копьянц марта, и езк лисьсь вер марта ведь.

35. Тԙнь азъндсы нԙіец, азъндъмацка видԙ: сон содасы видеста азъманц, кемъзасьть тԙньнԙ тиньгԙ.

36. Станԙ тіюсь Валда-Сёрмать коряс: тяза тапав пакарец (Исход. 12, 46).

37. Омба вастсънга тага азф Валда-Сёрмать кԙдста: вансазь Сԙнь лангс, Конанц пԙлезь. (Захар. 12, 10).

[ 68 ]38. Няда мелԙ Аримафеяэрԙй Іосиф (Іисузть тонафніец, аньцяк кԙшеньдель прԙ Іудейхьнень эзда пелеманц кувалма) энԙльдсь Пилатти Іисузть тѣланц валтъманкса; Пилатсь мԙрьгсь. Сонъ мольсь и валтъзԙ Іисузть тѣланц.

39. Сась Никодимськԙ (конац веть сашъндсь Іисузти) и кандсь сядъшка фунт вадема, тійфь смирнаста алойстънга.

40. Синь сԙвезь Іисузть тѣланц, ашкъдъзь цебԙрь шинедԙ пԙшксԙ нуласа, кода Іудейхьнԙ щилезь кулъснън.

41. Іисузть кулъфтъма вастънц эзда аф ичкезԙ садъль, сԙ садса од калма ульсь; эза кивък апак калмсекель.

42. Сԙ калмъти Іисузть калмазь сԙ Іудеень пԙденьцԙть кувалма сяс: калмъсь аф ичкезель.

  1. *) Эсь кԙльсънък: кевень седяф.


Комъзьце Пакш.

1. Недԙлԙть первай шинц эзда Магдалэрԙй Маріясь сай калмъть лангс рана кигԙ, неньгԙ шобдаль, и нԙйсы, кевьсь сԙвфь калмъть лангста.

2. Ласькезь сай сон Симонти Петрти и сԙ тонафніенцты, конанц кельгельцԙ Іисузсь, кортай теест: салазь Азърънькень калмъста, афълԙ содасаськь, коза кԙшезь Сонь.

3. Эста кигԙ лисьсь Петрсь, омбъцԙ тонафниськԙ и тусьть калмъть пԙли.

4. Синь ласьксьть первай марса; омбъцԙ тонафнись сяда ԙрекь ласькъманц кувалма сась калмъти ялгадънза ингелԙ;

5. Варьжакстсь потмъзънза, няезень аньцяк тоса ащи нулатьнень; а калмъть потмъс изь сувак.

[ 69 ]6. Мельганза сай Симонсь Петрсь, сувай калмъть потмъс, нԙйсынԙ тозк ащи нулатьнень,

7. Прԙ-руцԙтькԙ, конац прясънзъль, аф нулатьнень ёткса, а башка вастъняса ащи ашкъдфста.

8. Эста сувась омбъцԙ тонафниськԙ, саф сяда ингелԙ калмъти, нԙезԙ и кемезԙ.

9. Синь неньгԙ ашъзь сода Валда-Сёрмаста, мес кулъста Сонъ шивългъды.

10. Станяк мърдасьть тонафнихьнԙ.

11. А Маріясь илядсь тозк и аварьдсь. Аварьдемста сон комась калмъти.

12. Нԙйсы кафта ангелда акша адёжаса, озада-ащихьть фкԙсь прԙ песа, омбъцесь пильгԙ песа сԙ вастть, коса улель Іисузть тѣлац.

13. Нят кортайхьть теенза: мес тон аварьдят? Пшкԙди теест: салазь Азъръзеньнԙ; афълԙ содан, коза путъзь Сонь.

14. Станԙ мԙрьгъмък сон шарфтсь фталу и нԙезԙ ащи Іисузть, аньцяк изь содав теенза Іисузсь.

15. Іисузсь кортай теенза: тон мес аварьдят? кинь вешеньдят? Маріясь, мԙрьгезь, тԙ сад-азърсь, кортай Теенза: пара ломань! лихьтеньдԙрԙйть Сонь тяста тон, азк тейнԙ, коза путыть, мон сԙвсан Сонь.

16. Іисузсь кортай теенза: Марія! Тона шарфтъзь пшкԙди: Раввуни! эсь кԙльсънък: Тонафтынезят!

17. Іисузсь кортай теенза: тят токав Эзън; Мон неньгԙ ашънь куцьть Эсь Алԙзьти; тон артт Монь братьԙненьди азъмс: куцян Мон Эсь Алԙзьти, тиньгԙ Алԙньнтеньди, Эсь Шкаезьти, тиньгԙ Шкаеньнтеньди.

18. Магдалаэрԙй Маріясь моли и азсы тонафніензънды Іисузть нԙеманц тԙньгԙ азъманц.

19. Сяка шинԙ илԙть, мзярда сԙ кудть, коза пуръмсьть тонафніенза, кенькшенза пԙкстафтъльть Іудейхьнень эзда пелемань кувалма, сась Іисузсь, арась [ 70 ]ёткъзъст и кортай: шумбратада!

20. Тԙнь мԙрьгезь Сон нԙйфтезень теест кԙдензън, пильгънзън бокънцка. Тонафніенза кенԙрьдсьть нԙемстънза.

21. Омбъцедԙ мԙрьгсь Іисузсь: шумбратада! кода кучъмань Алԙзԙ, станԙ Мон кучтԙдԙзь тинь.

22. Станԙ мԙрьгъмста уфась и кортай теест: примасьть Святой Духть.

23. Кинь грѣхънзън тинь просьтясаеньнть, сԙнь просьтяфт улихьть; конанц лангс кадсаеньнть, сԙнь лангс илядыхьть.

24. Фомась, илякс мԙрьгеньдюви Дидим, фкԙсь кемгафтувътьнень эста, ашъль мартъст Іисузть сашъндъмста.

25. Нонат тонафнихьнԙ кортайхьть теенза: минь нԙеськь Азърънькень. Сон пшкԙдьсь: нԙефтԙрясайнԙ ԙськень пԙльфь кԙдензън, чупафтԙрясайнԙ нԙ ԙськень пԙльфь вастънзън, токафтԙрясан эсь кԙдезень бокъзънза; аф кемсан.

26. Кафкса шидԙ мелԙ тага кудсъльть тонафнихьнԙ, Фомаськԙ мартъст. Кенькшнень пԙкстафстъст шкатъдьсь Іисузсь, арась ёткъзъст и азсь: шумбратада!

27. Тяда мелԙ кортай Фомати: тукка сей сурцень, кԙдьнень варьжайть; тукка кԙдьцень, токатфтк бокъзън, и тят када прԙ аф кемъмас, а кепть.

28. Фомась пшкԙдьсь: Азъръзят, Шкаезят!

29. Кортай теенза Іисузсь: тон кемить нԙемстън; апак нԙйхьтть кемихьнԙ павазуфт.

30. Лама тійсь Іисузсь Эсь тонафніензън ингелԙ илԙ тевьденгԙ, конат апак сёрмадт тԙ книгати.

31. А нят сёрмадфт, кемъзалесьть тинь Іисузть Христозкс, Шкайть Цёракс, и станԙ кемезь, эрԙйхьть улезаледԙ лемънц марта. [ 71 ]

Комсьфкіеце Пакш.

1. Тяда мелԙ тага нԙфтьсь прԙ Іисузсь Эсь тонафніензънды Тиверіадънь морԙть тървас. Сԙ станель тевьсь.

2. Марсътъльть Симон Петрсь, Фомась, илякс мԙрьгъньдювись Дидим, Галилеянь Канаэрԙй Нафанаилсь, Зеведейть цёранза да тага кафта тонафниденза.

3. Симон Петрсь кортай: молян калс. Нонат пшкԙдьсьть: мартът миньгԙ мольтяма. Тусьть, эзк озасьть венежс, и сԙ веть мезевък исьть кундав.

4. Шобдава ни нԙезь синь морԙть търваста Іисузть; аньцяк тонафнихьнԙ исьть шарькъдьть Сон-ъли сԙ.

5. Іисузсь кортай теест: идьнят! ашъ-ли тинь мезьдԙ ярцамс.

6. Теенза пшкԙдьсьть: аяш. Сон мԙрьгсь теест: каԙеньнтԙ калънь-кундаманьнтень венежть видԙ ширезънза, кундатада. Синь каԙзь, да аф сатнемԙ кармасьть ни війсна калънь кундаматькԙ таргамс лама калтнень марта.

7. Эста сԙ тонафнись, конанц кельгельцԙ Іисузсь, кортай Петрти: тԙ Азърънькԙ. Симон Петрсь тԙ валть марямста каркстазԙ панарънц (сон къртапаль) и ёрдась прԙ морԙти.

8. А илԙ тонафнихьнԙ сасьть венежса (морԙть търваста аф ичкезетельть, кафта сядъшка кенерьдԙ), ускъзь мельгаст кундаф калснън.

9. Морԙть търванц лангс лисемък нԙйсазь палы тол, эсънза ащи кал; (улель) кшивък.

10. Іисузсь кортай: кандыеньнть тԙніень кундаф калтнень.

[ 72 ]11. Симон Петрсь мольсь и таргазԙ морԙть тървас калънь-кундамать пԙшксԙ оцю калда, конада ульсь сяда ведьгемень колмува; и ту сяшкава ламъснънды изь сԙзюфт калънь-кундамась.

12. Іисузсь кортай: сада сей, ярцада. Тонафніензън эзда конацка изь пшкԙдюфт кизефтеманкса: Тон кіят? содалезь, тԙ Соньць Азърсель.

13. Іисузсь нежеди, сԙви кши, и явънды теест, станԙ калтненьгԙ.

14. Тԙ вага колмъцедԙ ни нԙфтьсь прԙ Іисузсь Эсь тонафніензънды кулъста стямдънза мелԙ.

15. Ярцамстъст кортай Іисузсь Симонти Петрти: Іонънь Симонай! кельгсамак ли тон Монь няда пԙкь? Петрсь кортай Теенза: млԙ, Азърай! Тон содсак, мон кельгьтԙ. Іисузсь кортай теенза: ванъндыть Монь веръзкԙнень.

16. Тага объцедԙ кортай теенза: Іонънь Симонай! кельгсамак-ли? Петрсь кортай Теенза: млԙ, Азърай! Тон содсак, мон кельгтԙ. Іисузсь кортай теенза: ванъндыть Монь учанень.

17. Колмъцеденгԙ кортай теенза: Іонънь Симонай! кельгсамак-ли тон Монь? Петрсь каньзедезюсь колмъцедԙ кизефтемати: кельгсамак-ли? и мԙрьгсь Теенза: Азърай! Теть сембԙ содафт; Тон содсак ни, мон кельгтԙ. Іисузсь кортай теенза: ванъндыть Монь учанень.

18. Видеста, видеста кортан теть: од пингстът тон тоньць каркстнълеть и якалеть, козъль мԙльцԙ; а сиредень-пԙльть венептсайть кԙдьтнень, илԙ тонь каркстатанзът, вԙтьтянзътка, коза аф мԙльцԙ.

19. Тԙнь азъзԙ шарькъдьфтеманкса, кодама кулъманц марта Петрсь шнафтсы Шкайть. Станԙ азъмда мелԙ кортай теенза: арԙ мельган.

[ 73 ]20. Петрсь, фталу варьжакстъзь, нԙйсы мельганза молемԙ тонафнить, конанц кельгельцԙ Іисузсь, и конац тага астаткайда ярцамстъст Іисузть мԙштезънза комась кизефтеманкса: Азърай! конац мійтянзът?

21. Сԙнь нԙемста Петрсь кортай Іисузти: Азърай! а тԙ кода?

22. Іисузсь кортай теенза: уленьдԙрԙй мԙлезԙ кадфтъмънза Эсь самъзън, теть эста мезяма? тон арԙ мельган.

23. Сԙнь кувалма тусь ялгатьнень ёткува кортамась стама, пъцԙ аф кулы сԙ тонафнись; а Іисузсь изезԙ азт теенза аф кулъманц, а аньцяк станԙ: уленьдԙрԙй мԙлезԙ кадфтъмънза Эсь самъзън, теть эста мезяма?

24. Сԙ вага тонафнись нԙнь азъндсынԙ сёрмадъзеньгԙ; содасаськькԙ минь: видеста ащи азъндфъц.

25. Лама илядънга тіеньдсь Іисузсь, аньцяк сембԙ педе пес сёрмадъньдԙрямальть, эста мастърть келеска, мԙрьган, афъльть тԙльгԙ сёрмадф книгатьнԙ. Аминь.