Святой Евангель Матфейть эзда/ВО/24

From Wikisource
Jump to navigation Jump to search
Святой Евангель Матфейть езда  (1879) , translated by Тюменев, Александр Иванович
24. Комсь нилице глава
Васенцекс орфографиясь (ru: Исходная орфография; en: Original orthography)
[ 87 ]

Комсь нилице глава.

1. И лисязь Іисуссь мольсь церквать езда; и шаштсть Тейнза тонадыйнза Соннь месъ бы няяфтямсъ Тейнза церкваннь кудъпутаматнень.

2. Іисуссь азсь тейстъ: няйсасть ли сембе тяннь? Видеста кортанъ тейнтъ, сембе сице ули страфтфъ сташта афъ лядый тяса кевь кевьть лангса:

3. Мызярда ина озада ащась Сонъ Вайннь пандть лангса; еста шаштсть Тейнза тонадыйнза скамнстъ и кизифтьсть: азкъ тейнекь, мызярда тите ули, и кодама ули цюда Тоннь самать и векьть петь?

4. Іисуссь азсь тейстъ сяннь лангсъ: ванавада, месъ бы кіе тиннь афъ ильдезь васькафтъ.

5. Вадь ламатъ сайхьть Моннь лемьса, кортазь: монъ Христоссь, и ламатнень васькафтсазь.

6. Стане же культядъ тюрьматнень колга и тюрманнь кулятнень колга. Ванада, дяда евыдь; вадь ушардый сембенти тянньти ульмасъ. Но тите неньге афъ песь.

7. Вадь стяй народсь народтъ лангсъ, и мастырсь мастырть лангсъ, и улійхьть вача кизатъ, мортъ и моданнь шерькамать вастува.

8. Сембе ина сице ушаптамась сярядькстнень.

[ 88 ]9. Еста кармайхьть максама тиннь тарвадматнень лангсъ и шавмасъ тиннь; и ультядъ пякь афъ кельгафтъ сембе народтненьеса Моннь лемьть кса.

10. И еста кармайхьть пракшняма мяльса ламатъ; и фке фкеннь кармайхьть максама (душмантнень кядьсъ); и пякь афъ кельгсазь фке фкеннь.

11. И стяй лама афъ виде ингальцеазандыйда и васькафтсазь ламатнень.

12. И законьфтыма тевьтнень ламакстаммать инкса якшамій кельгамась ламаннь?

13. Кырьдявійсь ина пети, ванавій.

14. И азфъ ули ся Евангельсь царствать сембе мастырть езга свядетельствасъ сембе народтненти, и еста сай песь.

15. И стане мызярда няйтядъ нулгадьксъ шамндамать, ингалеазфъ ингальце-содай Даніилса, путфъ святой васттьеса (морафтыйсь шарькыдяза):

16. Еста ащійхтне Іудеятьеса ласкыстъ пандтненти.

17. И кіе кудннь вельтямать лангса, дяза валга сявмасъ мезе-мезе куднцъ езда;

19. Пичадьфксъ же пекійхьтненти и тряйхьтненти потяснанъ еста тона шиста.

20. Озандада, штабы дяль токадь тиннь ласкамась тяланда, али Субботаннь шиста.

[ 89 ]21. Вадь еста ули оцю каньзидьфксъ, кодама изь уль мастырть ушаптамста тячисъ, и афъ ули.

22. И кыда бы афъ нурхкялгадальхьть тона шитне, еста дяль ванава фкева тела, но кочкафтнень кса нюрьхкялгадыйхьть тона шитне.

23. Еста кыда кіе тейнтъ азый: вовъ тяса Христоссь, али еса, дяда веранда.

24. Вадь стяйхьть афъ-виде Христостъ и афъ-видеингальце-содайхьть и няяфтійхьть оцю цюдатъ и оцютевьтъ ста, штабы васькафтамсъ, кыда сай нальне, и кочкафтнень.

25. Вовъ Монъ ингали тейнтъ азанданъ:

26. И стане кыда азыйхьть тейнтъ: вовъ Сонъ ломаньфтыма ширеса; дяда лисяньдя: вовъ Сонъ потманнь пакойтненьеса; дяда веранда.

27. Вадь кода ю̄ндалсь лисяньдій шистямать езда и пиндалдый шивалгамать тейсъ; стане ули и самась ломаннь Цю̄рать.

28. Вадь коса ули куласивельсь, тоса пурамійхьть и куцькантне.

29. И ездкіе нятъ шитнень каньзидьфксъ меля манись шопадій, и ковсь афъ макссый валдксанцъ, и тештне прайхьть менельть езда, и менельннь війтне шерькайхьть.

30. Еста няявтявій ломаннь Цю̄рать цюда менельть лангса; и еста аварьдійхьть сембе моданнь шачаматне и няйсазь ломаннь Цю̄рать, молійть менельннь облактнень лангса вій марта и оцю славать марта.

[ 90 ]31. И кучсыйнь Ангельнзанъ кайгій тураманнь вайгель марта; и пураптсазь Соннь кочкафтнень ниле варматнень езда; тырвать езда мянь менельннь тырвати.

32. Сявасть лангаваржаксть смоковницять езда; мызярда соннь тараднза арайхьть ляптъ, и нолдайхьть лопатъ; еста содатадъ шта маласа кизась.

33. Стане тиньге, мызярда няйсасть сембе сяннь, содада, шта маласа, кенкштнень ваксса.

34. Видеста кортанъ тейнтъ, афъ ю̄тай шачамась сице, кода сембе сице тіявій.

35. Менельсь и модась ю̄тайхьть, но Моннь валтне афъ ю̄тайхьть.

36. Тона же шить колга и часть колга кійгавакъ афъ содай, афъ менельннь Ангельтне, а анцякъ Алязе Моннь скамнза.

37. Но кода ульсь Нойннь шиста: стане ули и самста ломаннь Цю̄рать.

38. Вадь кода шиста ваямать ингале, ярцасть симсть, ирьвяясть и максасть ирьвяксъ шисъ, конань еса сувась Нойсь ковчегть потмасъ;

39. И исть мяля, мызярдсъ изсь са ваямась и изязнь ю̄мафта сембеннь: стане ули и самась ломаннь Цю̄рать.

40. Еста улійхьть кафта пакся лангса, фкесь сявавій, а омбацесь кадндавій.

41. Кафта яжавтыйхьть яжай кевьса: фкесь сявавій, а омбацесь кадндавій.

[ 91 ]42. И стане ащада, месъ афъ содатадъ, кона часста сай (Азырнтесть) Шкабазнтесть.

43. Но тинь содатадъ, шта кыда содаль кудннь-азырсь, кона часста сай салайсь, еста афъ аль уда, и афъ аль максъ алда шувмасъ есь куднцъ.

44. Сянкса тиньге уляда анактъ, вадь кона часста афъ мялятадъ, сай ломаннь Цю̄рась.

45. Кіе же виде и ю̄ну уря, конаннь азырацъ путазе слуганзанъ лангса, штабы максамсъ тейстъ ярцама пяльть пингува?

46. Шумбра тона урясь, кыда азырацъ сазь мусый соннь тіяйса стане.

47. Видеста кортанъ тейнтъ, сембе соньценнь парашить лангса путсый соннь.

48. А кыда тона урясь улязь осалъ азый седійнцъ потмаса; афъ куракъ сай азыранзе;

49. И кармай шавма ялганзанъ и ярцама и симма ирядійхьтнень марта:

50. Еста сай азырсь тона урять шиста, конанньеса сонъ афъ учій, и часста, конанньеса афъ мяляй.

51. И керсый соннь пялева, и макссый соннь фке полати шамаса васькафнійхьтнень марта; еса ули аварьдяма и пейннь цятырдама.