тонь мархтот калхт. Мон кундань кемонь калхт, а тон колма калхт. Мзяра минь марса кундамя?
— Мес тяфта мон кыржа кундань! — Кяжиясь Васькась. — Тон кемонь, а мон колма. А ляди мялезт, кодама окунь мон ётай кизоня кундань? Тейть тяфтама и аф кундамс.
— Так вдь тя арифметика, Васька.
— Ну, и мезя кда, што арифметика? Сембя сяка, кржа. Мон колма, а сон кемонь. Монь ульмосон поплавоксь настоящай, а тонь пробка, да и ульмоце тонь кичкора...
— Кичкора? Вот-тк азозя! Мезста жа сон кичгоргоц? Просто кичкоргоц аф пяконя, так мон сонь кунарани видептие. Ну ладна, мон кундань кемонь калхт, а тонь сисем.
— Мес станя мон сисем?
— Кода мес? Ну, аф ярхцай сяда лама, вов и сембя.
— Монь аф ярхцай, а тонь мес бди ярхцай. Пяк кодама бди дурацкай арифметикась.
— Экай тон кодамат права, — куфкстась Петькась. Ну, катк мон кемонь калхт кундань и тонга камонь. Мзяра сембода*
— А лама, пожалуй, ули, — отвецясь, думондазь, Васькась.
— «Лама». Рази тяфта лувондыйхть, комсь ули, вов мзяра. Мон тяни эрь шиня карман якама Иван Михалочти, сон и арифметикаса тонафцаман и сёрмадма тонафцаман. А то мес! Школа аш, тяфта апак тонафнек дуракокс ащемс штоли...
Кажиясь* Васькась.
Мзярда* тон, Петька, грушанкса куцендить да прать и кятцень веляфтыйть, то мон тейть вирьста свежа пяшть кандонь куду, да кафта кшнинь гайкат, да эрек (живой) сель.
А мзярда монь кргапарезя сярятькстась, то тон моньфтемон жива Иван Михалочти... Тон, значит, улят тонафнеф, а мон проста тяфтак? А ненгя ялгат...
Мяляфтозя Петькась, што Васькась афкукс корхтай и пяштнень колга и селть колга. Якстергоц сон, шаркстась и лоткась корхтамода.
Тяфта исть корхта синь и ащесть.
И вешсть ни страдмода сялондозь. Да аньцек иляць улсь пяк цебярь, лямбя. И тундась улсь маласа, и улцятнень эзга аф оцю иднятня дружнайста ктикшнесть* ляпе ловонь бабать инголе...
8