Page:Евангелие от Луки на мокшанском (1891).djvu/122

From Wikisource
Jump to navigation Jump to search
This page has been proofread.
116
Святое Евангеліе

ма) прайхть оржа палажень эзда, сявэфть улихть палонцъ сембя народъ ёткэва. Іерусалимть эса кармайхть язычникьня тѣсняндама ся пинькти, мзярда сай синь маштэма песна. 25 Улихть няевматъ шить эса, ковть эса да тяштьнень эсэнъ-га; мастэрть ланкса ули каньдзедема да пичедема; морясь тустэлгады да кармай шольняма. 26 Ломатьня, яведезь да мастэрть ланксъ кальдявэнь самать учезь, кулыксъ арайхть, эста веть менелень війхня-вэкъ тырназевихть. 27 Эста няйсазь Ломанень Цёрать туця ланкса саманцъ оцьу шнаманцъ да віенцъ марта.

Сяда сисемгэце пакшъ.28 Мзярда сембя нятъ кармайхть пяшкедемя, эста тинь видемэда да пряньтень кепедіенть, — эста веть малавъ шашты тинь идеманьтя. 29 Азсь теестъ ёфксъ: варжакстэда смоковница ланксъ, да сембя шуфтнэнь ланксъ. 30 Мзярда синь кармайхть лопань нолдама, эста тинь, сянь няезь, тиньцкя содасасть, штэ маласа кизэсь. 31 Станякъ, мзярда тинь няйсасть нянь топодемаснэнъ — содасьть, штэ маласа ни Шкайень царствась. 32 Видеста мярьганъ тееньть: афъ ётай