И ненгя апак калмак модаса Егорть калмонц лангса веродондасть сембя, што апак тюрхть жертвафтома од эряф аф тиеви. И Васькась Петькать мархта стане жа веродондасть.
Алёшинаса улсь калмама ши, но тя шиня тясожа панчсть тиемс од оцю завод. Сянгса докладчикть вайгелец улсь кемя, сон корхтась кемоста и бодрайста.
Хотя постройкать лангса улсь празник, омбоця ораторсь, конаннь кулхцондозя баракть крышканц лангста Серёжась, корхтась сяннь колга, што празнекомать празнек, но тюремась везде моли, сон моли апак лотксек, кода празнекста станя и стакшиня.
И кда лятфтазя тиезя сон суседнь колхознь председателть куломс шавманц колга, сембя стясть, валхтозь такьяснон, а музыкась празнекть эса кармась морама траурнай марш.
Тяфта корхтасть и тоса, тяфта корхтасть и тяса, сяс мес и завотня и колхосня — сембя фкя целайть пяльксонза.
И сяс, мес аф знакомай докладчиксь ошста корхтась, кода бта сон кунарони лац содазя сяннь, мезень колга тяса арсесть, мезнь колга ненгя сомневадондасть и мезя ненгя тейст эряви тиймос, Васькась, конац ащесь бугорть лангса и ванц, кода шары платинать эса вець, вдруг кода бди эзк марязя, што и афкукс — фкя целай.
И 216 раз’езць, конац тячинь шиста сяда ламос ни аф раз’езд, «Крылья самолета» станция, и Алёшинась, и од завоц, и тят ломатьня, конат ащийхть ласнень ваксса, а синнь мархтост и сон, и Петкась — сембя синь пялькскать фкя оцю и вию целайть, ся целайть, конанди мярьгихть советскай мастор.
И тя ёнць, простой и валда ёнць, арась сонь прязонза.
— Петька, — мярксь сон, васенкие повсь тяфтама волнение алу, — афкукс, Петька, кда-ба и миннь тонь мархтот стане жа шавольмязь, или кода Егорть, или вайнаса, то катк шавольмязь? Тейнек аф жалка!
— Аф жалка. — Кода, мярьксь мельганза Петькась, шарьхкодезень тиезнь Васькать мялензон. — Аньцек содасак, лучши минь карматама эряма куваць и куваць.
Мзярда синь молсть куду, то ненгя ичкизя марязь музыкать и дружнай калмама моротьнень. Празнекс самай вийнчнесь.