Прогласъ

From Wikisource
Jump to navigation Jump to search

Прогласъ ѥсмь свѧтоу ѥваньгелью:
Ꙗко пророци прорекли сѫтъ прѣжде,
Христъ грѧдетъ събьратъ ѩзꙑкъ,
Свѣтъ бо ѥстъ вьсемоу мироу семоу.
Се събꙑстъ сѧ въ седмꙑи вѣкъ сь.

Рѣшѧ бо они: слѣпїи прозьрѧтъ,
глоуси слꙑшѧтъ слово боукъвьноѥ.
Бога же ѹбо познати достоитъ.
Того же ради слꙑшите, Словѣне, си:
Даръ бо ѥстъ отъ Бога сь данъ,

даръ божїи ѥстъ деснꙑѩ чѧсти,
даръ доушамъ, николиже тьлѣѩ,
доушамъ тѣмъ, ѩже и прїимѫтъ.
Матъѳеи, Мар(ъ)ко, Лоука и Іѡаннъ
ѹчѧтъ вьсь народъ глаголѭште:

Ѥлико бо своихъ доушь лѣпотѫ
видитъ, любите бо радовати сѧ,
грѣховьнѫ же тьмѫ ѿгънати
и мира сего тьлѭ ѿложити
и раискоѥ житіѥ пріобрѣсти

и избѣжати отъ огни горѫшта,
слꙑшите нꙑнѣ отъ своѥго ѹма,
слꙑшите словѣньскъ народъ вьсь,
слꙑшите слово, отъ Бога прїиде,
слово же кръмѧ чловѣчьскꙑѩ доушѧ,

слово же крѣпѧ и срьдьце и ѹмъ,
слово се готоваѩ Бога познати.
Ꙗко бесвѣта радость не бѫдетъ
окоу видѧштю божіѭ тварь вьсѭ
нъ вьсе ни лѣпо ни видимо ѥстъ,

тако и доуша вьсꙗка без боукъвъ
не съвѣдѫшти закона же божіꙗ,
закона кънижьна и доуховьна,
закона раи божїи ꙗвлꙗѭшта.
Кꙑи бо слоухъ громьнаѥго тѫтьна
 
не слꙑшѧ, Бога можетъ боꙗти сѧ?
Ноздри же пакꙑ, цвѣта не ѫхаѭшти,
како божьѥ чюдо разоумѣѥте?
Ѹста бо, ꙗже сладъка не чюѭтъ,
ꙗко камѣна творѧтъ же чловѣка.

Паче же сего доуша безбоукъвьна
ꙗвлꙗѥтъ сѧ въ чловѣцѣхъ мрьтва.
Се же вьсе мꙑ, братіѥ съмꙑслѧште
глаголѥмъ съвѣтъ подобаѭшть,
иже чловѣкꙑ вьсѩ ѿлѫчитъ

отъ житiꙗ скотьска и похоти,
да не имѫште ѹмъ неразоумьнъ,
тоу ждемь ѩзꙑкомь слꙑшѧще слово
ꙗко мѣдьна звона гласъ слꙑшите.
Се бо свѧтꙑи Павьлъ ѹчѧ рече:

Молитвѫ своѭ въздаѩ прѣжде Богоу,
ꙗко хоштѭ словесъ пѧть издрешти
съ разоумомь своимь глаголати,
да и вьсе братьꙗ разоумѣѭтъ,
неже тьмѫ словесъ неразоумьнъ.

Кꙑи бо чловѣкъ не разоумѣѥтъ,
кꙑи не проложитъ притъчѧ мѫдрꙑ,
съказаѭштіѩ бесѣдꙑ правꙑ намъ?
Ꙗко бо тьлꙗ плътьхъ настоитъ,
вьсе тьлѧшти, паче гноꙗ гноѩшти,

ѥгна своѥго брашьна не иматъ,
тако доуша вьсꙗка опадаѥтъ
жизни, божіꙗ не имѫшти живота,
ѥгда словесе божіꙗ не слꙑшитъ.
Инѫ же пакꙑ притъчѫ мѫдрѫ дзѣло

да глаголѥмъ, чловѣци, любѧште сѧ,
хотѧште расти божіѥмь растомь,
къто бо вѣрꙑ сеѩ не вѣстъ правꙑ,
ꙗко сѣмени падаѭштю на нивѣ,
тако на срьдьцихъ чловѣчьсцѣхъ,

дъждꙗ божїи боукъвъ трѣбоуѭште,
да въздрастетъ плодъ божїи паче.
Къто можетъ притъче вьсѥ решти,
обличаѭштѧ бес книгъ ѩзꙑкꙑ,
въ гласѣ съмꙑсльнѣ не глаголѭште.

Ни аште ѹмѣѥтъ ѩзꙑкꙑ вьсѩ,
можетъ съказати немошть сихъ.
Обаче своѭ притъчѭ да приставлѭ,
мъногъ ѹмъ въ малѣ рѣчи кажѧ.
Нази бо вьси бес книгъ ѩзꙑци

брати сѧ не могѫште без орѫжіꙗ
съ противьникомь доушь нашихъ
готови мѫкꙑ вѣчьнꙑѩ въ плѣнъ.
Иже бо врага, ѩзꙑци, не любите,
брати же сѧ съ нимь мꙑслѧште дзѣло,

ѿврьзѣте прилежьно ѹмоу двьри,
орѫжіѥ прїимъше тврьдо нꙑнѣ,
ѥже коуѭтъ кънигꙑ Господьнѥ,
главѫ тьрѫште непріꙗзни вельми.
Боукъви сіѩ, иже бо прїиметъ

мѫдрость томоу Христосъ глаголѥтъ
и доушѧ вашѧ боукъвами крѣпитъ,
апостолꙑ же съ пророкꙑ вьсѣми.
Иже бо сихъ словеса глаголѭште
подобьни бѫдѫтъ врага ѹбити

побѣдѫ приносѧште къ Богоу добрѫ
плъти бѣжѧште тьлѩ гноѥвьнꙑѥ
плъти, ѥѩже животъ ꙗко въ сънѣ
не падаѭште, крѣпъко же стоѩште,
къ Богоу ꙗвльше сѧ ꙗко храбъри,

стоѩште о деснѫѭ божіꙗ прѣстола,
ѥгда огньмь сѫдитъ ѩзꙑкомъ,
радоуѭште сѧ съ аньгѣелꙑ въ вѣкꙑ,
присно славѩште Богъ милостивꙑи
кънижьнами вьсега же пѣсньми

Богоу поѭште чловѣкꙑ милоуѭштю.
Томоу подобаѥтъ вьсꙗка слава,
чьсть и хвала, Божїи Сꙑноу, вꙑнѫ
съ Отьцемь и Свѧтꙑимь Доухомь
въ вѣкꙑ вѣкъ отъ вьсеѩ твари.
Аминъ.