Jump to content

Валда ян/1929/01/Миннь кизефнесамазь мезе "юрта" валсь?

From Wikisource
195561Валда ян (1929), № 1 (5), Январь ковМиннь кизефнесамазь мезе „юрта“ валсь?1929Евсевьев, Макар Евсевьевич
[9]

Миннь кизефнесамазь мезе „юрта“ валсь?

Кучан рисунка, омба ширесонза колма кяльса (рузкс, французкс и немецокс) сьорматф „юрта“ Минь, Сире-Синдру валесонок юрта мярьгихть пирьфти и куд вастти. Аф мокшонь-ли те валсь?

Тултаев.

Мокша-эрзянь Кяльса лама вастова повонди вал „юрта“, лама ломатть те валоть азонцазь кие кода машхты.

„Юрта“ валось сиря пингень и сон повонды лама кяльса; татаронь, башкирань, киргизонь, туркань, рузонь, французонь, немцень, мокшань и лиянь.

Туркакс Юрталемсь: куд сембе постройкатнень мархта, участка, мода область, царства и лия. Турцияса лисенди журнал „тюрок юрта“ лиякс мерьгомс: „туркань государства“.

Рузонь кяльса „Юрт“ „Юрта“ валсь стане же лувондови кода турцияса. Сире оцю азоронь каготтне тяфта ушодовольть; „от царя и великаго князя Михаила Феодоровича всея руси на Дон в нижние и верхние Юрты“ и ста тов. Сире кизонь тештфса (летопизса) фалу васедат азфт: „Астрахань Темира царев юрт“, „Крым Тохтамышев юрт“, „Бухарский юрт“, „Хивинский юрт“. Юрта мергихть чукчатне, алеутне, тунгусне, самоедтне и лият шалашненди, коса эряхть.

Францусня и немецня тяфтама шалашненди тоже мергихть „Юрта“.

Мокшотнень и эрзятнень корхтамаса „Юрта“ мяргоньдихть, — кутти и сембе калдазон и лия пиряф мархта, „Сонзе Юртозо.“ — Сойнь юрхтоц цебярь.

Ученай ломаттне корхтахть што „Юрт“ и „Юрта“ валсь тюркскай, конаста севозь сембя лия нароттне. Но монь содамазень коряс те валсь мокшерзянь, сонь ушотксац Юр валста; рузск основание, корень. Юрыямсь — нолдан коретть — пустить корни, основаться. „Юрт“ стама васта коза ломанць строяй, эряма васта. Кемоксневи те вастти, нолдай юрхт.

М. Е. Евсеев.

 
This work is in the public domain in Russia according to article 6 of Law No. 231-FZ of the Russian Federation of December 18, 2006; the Implementation Act for Book IV of the Civil Code of the Russian Federation:
  • its creator didn't fight or work for Soviet Union victory during the Great Patriotic War — so the 70-year protection term is applied;
  • and the creator died before January 1, 1954 (more than 70 years ago), and has been not posthumously rehabilitated since that date;
  • and this work was first published before January 1, 1954 (more than 70 years ago).

This work is in the public domain in the United States because it was first published outside the United States (and not published in the U.S. within 30 days), and it was first published before 1989 without complying with U.S. copyright formalities (renewal and/or copyright notice) and it was in the public domain in its home country on the URAA date (January 1, 1996 for most countries).
This work was in the public domain in Russia on the URAA date January 1, 1996, according to the Law 09.07.1993 No 5351-1 which was enacted on that date:

  • its creator didn't fight or work for Soviet Union victory during the Great Patriotic War — so the 50-year protection term was applied;
  • and the creator died before January 1, 1946 (more than 50 years ago from 1/1/1996), and has been not posthumously rehabilitated since that date;
  • and this work was first published before January 1, 1946 (more than 50 years ago from 1/1/1996).

The author died in 1931, so this work is also in the public domain in other countries and areas where the copyright term is the author's life plus 92 years or less (if applicable), or the copyright term is 94 years or less since publication (if applicable).