Аф лама вал мокшекс правильнайста сёрмадомать кувалма/6/А

From Wikisource
Jump to navigation Jump to search
Аф лама вал мокшекс правильнайста сёрмадомать кувалма  (1932)  by Черапкин, Иосиф Григорьевич
А. Кодама букваса тешневихть согласнайкс маряви звукне, конань няфтемс букват аш.
Колхозонь эряф (Колхозная жизнь). Лисенди ковти кафксть, общественно-политическ. и вель.-хоз. журнал. Нолдаец Мокшэрзянь ВКП(б)-нь обкомсь, облисполкомсь и облпрофсовець. — 15 (36) №, 31-це август, 1932 киз. — с. 18
[18]
 
А. Кодама букваса тешневихть согласнайкс маряви звукне, конань няфтемс букват аш.

Карматама тевть кочкама алфавитонь ряца молезь.

Васенда летфтасаськ, што самбе согласнай звуконь няфти букватнень: б, в, г, д, ж, з, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш, — ули тангоцта азомасна, (кода сьорматфт тяса) ули ляпста мярьгомасна. Коста синь ляпста азомат валбеса, сень няфнесаськ види ширезонза — Ь тештенеть путозь: нь, зь, ть и лият. Коста ляпомомац согласнайть няфтемс валкучкаса ваксозонза тешнетяма лепста азови гласнай звуконь няфти буква или йотированнай гласнай. Например; тят (тьат), сёрма (сьорма), сиволь, сюра, (сьура).

Те приметафкста меле кортафцаськ букватнень сьорматкшнемаснон алфавитть ряца.

Г—буквать мархта минь няфнетяма кафта фкефкенди похожай вайгельнят. Фке вайгельнесь, конац маряви: ага, ни гу-гу! — валга мокшекс пек шуроста азондови. Омбоце вайгельйожец маряви: тага, вага, ведьге, седьге, валга и почти сембова, коза — Г сьорматкшнетяма. Корхтамаса, разнай велева, сон К—лаца иляста маряви. Например: гавал, кавал; гальце, кальце. Тяфтама валонь лац сьормадоманьди сонь корянец вешема и кода тоса азондови звуксь, сень буквац и тештема.

Л—буквать и мярьгонцаськ и тешнесаськ кафта разнай няфнемаса. — Фкесь маряви: луван, луга, лашма, алаша и лия стама валга. — Омбоцесь (тошказь азовись) маряви тяфтама валга: алхт, палхт. Кода няеви не примерста, омбоце вайгельйоженц Л-ть минь тяшнесаськ кафта букваса: ка-лх-т. Коста ляпста ЛХ-сь няфтема, тешнесаськ колма букваса фке звукть: ка-льх-ть, сивольхть и лия валганга станяк. Москуса вачкодеманьди смекафоль те звукти эстиенза буква, но тени сон аф няеньдеви литературасонок.

Н—буквать тешнесаськ тожи кафта разнай вайгельнянь няфнемс. — Фкесь маряви: тона, сон, синь, минь и лия валга. — Омбоцесь хоть и Н—лаца тешневи, но азонцаськ лиякс. Сон маряви: тинге, пинге — валга, а ляпста маряви тож и лама валга, но сянь няфнесаськ аньцек тяфтама валга: миньге, тиньге, синьге.

Р—звукть, Л-ть лаца кафта азоманза. Фкеть мярьгонцаськ тяфтама валга: рамамс, сиредемс и лия тяфтама валга. Омбоцесь маряви тяфтама валга: корхтамс, мархта, сярхка. Тангоцта азомац кафта — рх — букваса няфневи. Лепста азомац колма букваса тешневи: карьхть, парьхть. Тяса — рьх — фке вайгельняса азома.

С и Т звукне башка фкефкада ащезь азондовихть стане-жа кода рузонь кяльса. Но коста синь серьцек ащихть сидеста мярьгонтяма вастозост — Ц. Например: совецкай (советскай), канца (кантса), ванца (вантса). Коста С-сь или Т-сь ляпть. — Ц-ське ляпста азови, станяк и тешневи: вець (ветьсь). Но те правиласта ули исключение: куватьс—валсь. Тештеньдерясак сонь — кувац — зря ули, куваць — тага аф лац. Тяфтак лисеньди, коста С-сь серьцех ащи Д-ть мархта куца (кудса), веца (ведьса).

Х-ть велень корхтамава колма шири веляфни вайгельйожец: молихть, молишть, молищть). Но серматхшнетяма сембе стама вастова — X: сокахть, молихть, симихть, ярхцахть.