богатырь | 117 |
тумотне и лотксь пяшкоди крфай седьса. Минь алашать саласаськ, а азороц канавать вельф аф ётави. Сон угадяй канавати, сеттнень лангс, палы тозк, пакарензовок шянядыхть.
Маразь канавать тумода и крьвястезь. Стирсь мярьги:
— Архт, салак алашать, а мон самозт тяса тисан кода эряви.
Цёрась тусь алашать салама, а стирсь лядсь канавать ваксс, тиезе сонь кода эряви.
Оцязоронь цёрась рамась сяка веленяста вина, симдезень конюхнень и салазе алашать.
Азорсь стясь шовдава и мярьги слугати:
— Архтака конюхть тертька чайда симома, алашать кильдьсы, и тутама прогулкас.
Мольсь слугась фкя конюхть тердема, а конюхне валяндайхть, уксонкшнихть. Сон мольсь меки азорти и корхтай:
— Алашась тоса аш, а конюхне иредьстот.
— Дайка ваномазень.
Слугась максозе ваномать азорти.
— Эх, чорт возьми, сон пачкодсь ичкози ни, ётась кимгафтува мастор ни.
Азорсь ластясь колма пильгса эльденять лангс и кефкиексть аськолдась, а кемгафтувоцеда сон видеста угадясь канавати жархнень ёткс и тозк палсь—шянядсь.
— Ну, тяни тутама куду, тяни мезевок сон аф тии, — корхтай стирсь.
Мольсть, мольсть синь, васьфтсть акша атя.
— Цёра, тя стирть коста сявить.
— Эх, атяй, тя стирть инкса мон трутта лама путонь.
— Мон содасан — оцю, давай явсаськ пачк.
— Мондейнь пяк ужяль.
— А может совсем тонь ули, — корхтай атясь.
Сявозе атясь стирть и кярозе пачк. Ушедсь потмонц чистендама. Таргась стирть потмоста куйхть, ватракшт, сукст и инжат, ракат. Чистендазе сембонь и петьфтазень стирть пакшензон марс. Валозе стирть свежай ведьса — стирсь свежайгодсь, валозе живой ведьса — стирсь живойгодсь.
— Эх, мзярс мон удонь.
Атясь мярьги:
— Ничево, сяда тёждялгодат.
Тоса шарфтсь цёрати:
— Ну, цёрай, архт сявк куду, молемда меле кстиндафтк и тиеда кстиньге. Васенда гуляндатада кстингасонза, сяда меле моледа церькаву, попсь путы прязонт венець и венцятядязь. Сатада куду — гуляндада свадьбаса.
Тусть синь акша атять ваксста куду, цёрать пяли. Пачкодсть цёрать алянц кудс, а аляц ни кенярдезь учсесы сонь дворецть ваксса. Палсесть-тисть, аляц и корхтай:
— Коста сявить тя стирть?
— Тя стирть инкса оцю труд путонь.