— Аф лад се! — коськста отвечась цьорац
— А кда варжамс? — кизефтезе хохолсь
Павел афламос эзь кашторда, тоса отвечась:
— Кармахть кафтонь—кафтонь якафтома, а сяда меле конат—конат урьвеяхть—урьвеяхть — урьвакс тухть теке лиси!
Тядясь думандазевсь. Монахокс эряфть ланкс цьоранц ваномац колазе сонь седиенц. Сон няезе, што цьоранц советонзон кулхцонцазь дажи не ялганза, конат кода хохолсь — кизос сяда сиреть корязонза, но теенза пта шарьхкодевсь, што сембе пелихть эздодонза и кивок сонь аф кельксы сянкса.
Кода—бди весть коста сон маць удома, а цьорац ды хохолсь нинге морафнельхть тейнене перяфкеть пачка сон марязень синь салавань корхтамаснон.
— Тусь мялезон Наташа содасак? вдрук* сетьмоняста кизефтезе цьоранц хохолсь.
— Содаса! — афэряста пшкядезь отвечась Павел.
Марявсь тядяти кода хохолсь стясь васцтонза ды кармась якама.
— А птарфцы приметнесы сон сень шта?
— Павел* эзь кашторда.
— Кода тон арьсят? — сяда салава кизефтезе хохолсь.
— Птарфцы—приметнесы! — отвечась Павел! — Сяс и атказась минь тонафнемонок сей сашендомада.
— А кда мон азса теенза...
— Мезе?
— Сень, што мон ва... кармась* салава корхтама хохолсь.
— Мезеньди? — лоткафтозе Павел.
Тядясь марязе, што хохолсь лоткась и шарьхкодезе, што сон пеетькстась.
— Да мон, ванцак стане арьсян, кельгоньдерясак стирьть азома се теенза сяфтома мезенга толк аф ули!
Павел сяшкава хлопадезь пякстазе книгать, што тядятинге марявсь.
— А мезень толк тон учат?
Кафцке ламос эсть кашторда,
— Ну? — кизефтезе хохолсь.
— Эряви, Андрей, лац содамс сень мезе вешат, — шуроста корхтазевсь Павел — Мярьктяма сонга тонь кельктянза, — а мон сень ланга аф стане арьсян, но мярьктяма тевсь стане ащи. И тинь урьваксттада. Интереснай урьвакстомась — интеллигентка и рабочай! Шачихть итьть, теть ськамот сави работамс... и — лама. Эряманьте тинь арай кши—сускомонкса эрямакс, иденкса, фатеронкса: тевоньди — тинь аф ульхтяда. Кафцке ашотада.
Аш кашт моли. Тоса Павел корхтазевсь сяда лепста.
— Тон лучи катк кадыть нень сембонь Андрей! И тяк таяскафне сонь...
Сетьмость Лац маряви часттнень-маятникснон лькамац, конац пта кярси секундат.
Хохолсь пшкяць:
— Пялец седиезень — кельги пялец, няемда аф веши разве те седи а?
Кашторгоцть книга листтне — ванцак Павел тага кармась морафтома. Тядясь ащесь мадозь, кончазень сельмонзон, и пельсь шароманц. Теенза аварьдемшка ужелькс арась хохолсь но сядонга пек цьорац. Сон думандась кувалманза.
— Идьнезят лефкскезят...
Вдрук хохолсь кизефць:
— Стане мярьгат — афкаштордома?
— Те — честнайста лиси, — сетьмоняста мярьксь Павел
— Се киге и тутама! — пшкяць хохолсь. Афламос ащезь тага корхтась лажназь и сетьмоста:
— Стака теть ули Паша, коста тон тоньць вага тяфта.,.
— Тейне стака—ни...
Кутть стенава чожелць вармась. Кемоста лувозе йотай пинкть стенань частонь маятниксь.
— Тень ланкс — аф пеетькшневат! шуроста* аззе хохолсь.
Тядясь тонгозе прянц тодути и афмарямга аварьгаць.
Шобдава тядяти Андрей няевсь пта сяда алнянкста и арась сяда кельгевикс. А цьорац — кода прокс — осал, виде и афкорхтафкшу. Инголи тядясь мярьголь хохолти Андрей Онисимоч а течи апак стряндак мярьксь теенза:
— Теть, Андрюша, кямотьне петьфтемальхть, — тяфтак тон пилькнень кельмофцайть!
(Пец кармай молема)
27